запръска струя кръв, и тя лицето ми
покри с роса от черни капки кървави.
Зарадвах им се аз тъй, както семето
се радва, че кълни под влагата Зевсова.
Това е всичко, аргоски старейшини,
та радвайте се, ако ще се радвате,
но аз ликувам! Ако над умрелите
възливаме, то днес е най-заслужено.
Той с много, с гнусно зло напълни чашата,
но върна се, та я изпи до дъното.
ХОР
Учудва ни речта ти! Колко дръзка си,
за да се хвалиш тъй срещу съпруга си!
КЛИТЕМНЕСТРА
Като глупачка вие ме заплашвате!
Тогава, знайте, казвам го с безтрепетно
сърце. Не искам и да зная твоите
похвали или хули. Агамемнона,
мъжа ми, виждаш умъртвен от моята
въздаваща десница! Стига толкова!
ХОР
Строфа
Жена, какво ли
отровно земно ядиво,
какво ли морско питие погълна?
Извърши убийството,
презряла, отхвърлила
народните клетви! Ти нямаш отечество,
и целият град те мрази!
КЛИТЕМНЕСТРА
Сега пък ме осъждаш на изгнаниеЮ,
на хорска омраза, на народните
проклятия, а нему нито думица
не възрази, когато той, не мислейки —
като че агне, взето от безчетните
стада, бе жертвен дар, — закла детето си,
любимата си рожба, с нея вихрите
тракийски да смирява! Него трябваше
за този грях в изгнание да пратите!
А вие, щом ме чухте, мигом станахте
сурови, мои съдници. Но казвам ви:
заплашвайте! И ако ми надвиете,
владейте! Но рече ли бог обратното,
ще дойде час — на ум да се научите!
ХОР
Антистрофа
О, ти си дръзка,
ти каза безразсъдна реч,
и сякаш подлудена от клането,
ти мислиш — украса е
кръвта по челото ти!
Презряна, от близки напусната, някога
смъртта със смърт ще изкупиш!
КЛИТЕМНЕСТРА
Тогава слушай думите ми клетвени.
Чуй, Правдо, отмъстила за детето ми,
чуй, Гибел, чуй, Еринио! Съсякох го
пред вас! Не ще пристъпи страх в чертозите,
догде кладе в огнището ми огъня
Егист, приятел предан, както винаги!
Че щит е той за мойто дръзновение!
Лежи опозорителят ми, сладката
любов на Хризеидите по Илион!
И неговата пленница, гадателка,
пророчица и дружка на леглото му,
и предана любовница по пътя му
на кораба! Не им е незаслужено.
Той падна тъй, а тя изпя последния
предсмъртен вопъл, както пее лебедът,
и днес лежи с любов до него. Нея той
доведе, за да подслади триумфа ми!
ХОР
Коя мигновена смърт, смърт без страдания
и без приковаваща болест,
ще дойде и ще донесе за мене
вечния сън? Че падна
скъпият наш бранител, който
претегли много заради жена и днес
загуби от една жена живота си!
О, горко ни! Безумна Елено! Сама,
ти погуби тъй много, премного души
на бойци под стените на Троя!
Греха си увенча с дела безпримерни,
с неизличима кръв! Ти бе размирен дух
за този дом и гибел за стопанина!
КЛИТЕМНЕСТРА
О, недей призовава духа на смъртта
с възмутена душа! Не отправяй сега
към Елена гнева си — че тя била смърт,
че едничка погубила много бойци
от данайската рат
и отворила зеещи рани!
Първа антистрофа
ХОР
Ти демоне, който с бяс блъскаш чертозите
и двамата внука на Тантал —
ти вдигна две жени с еднаква дързост,
Мойто сърце се къса!
Връз тялото му като гарван
злокобен е застанала и — вижте я —
тя пее нечестивите си напеви.
О, горко ни! Безумна Елено! Сама,
ти погуби тъй много, премного души
на бойци под стените на Троя!
Греха си увенча с дела безпримерни
с неизличима кръв! Ти бе размирен дух
за този дом и гибел за стопанина.
КЛИТЕМНЕСТРА
Прави думи изрекоха твойте уста,
назовавайки триждимогъщия дух
на рода Атрея. В гърдите ми той
е разпалил безкрайната жажда за кръв.
Незарасла една,
Нова рана се мигом разтваря.
Втора строфа
ХОР
Страшен в гнева си е този
Демон, когото ти прославяш!
Уви, то е скръбен спомен
за черна, безрадостна участ!
Уви, уви! От Зевс е то, от този
велик всепричинител, всетворец.
Какво постига смъртните без Зевса?
Какво не е замислено от бог?
Ах, горко ми, о царю, о царю любим!
Как да плача за тебе?
И какво да ти кажа от обич?
В тая тъкан на паяк лежиш умъртвен,
Поразен от престъпен удар!
Горко ми, ах! Срамно падна в леглото си,
притихнал от коварна гибел,
убит от жена си с меч двуостър!
КЛИТЕМНЕСТРА