Ти ме съдиш, задето извърших това.
запомни и недей ме нарича жена
на тогова! И знай, че превърнат в жена
на тогова, на мъртвия, древният дух,
отмъстителят лих за ужасния пир
на Атрея, заплаща чрез днешната смърт,
като жервува мъж за невръстни.
Втора Антистрофа
ХОР
Кой ще докаже, че нямаш
дял и вина в това убийство?
И как, и как? Отмъстител
За бащина кръв дойде.
А черният Арей беснее в тези
Потоци от една и съща кръв.
Където и да мине, той ще иска
отплата за изядени деца.
Ах, горко ми, о царю, о царю любим!
Как да плача за тебе?
И какво да ти кажа от обич?
В тая тъкан на паяк лежиш умъртвен,
Поразен от престъпният удар!
Горко ми, ах! Срамно падна в леглото си,
притихнал от коварна гибел,
убит от жена си с меч двуостър!
КЛИТЕМНЕСТРА
Не, не бе недостойна за него смъртта,
нито беше коварна.
Та не внесе ли сам сред чертозите той,
вероломство и зло? Че с родено от мен
и от него дете, за което скърбя,
с Ифигения, той се отнесе така,
както ние със него. Та в ада сега
да не се големее — той падна от мен,
и плати за нанесена гибел.
Трета Строфа
ХОР
Безпомощен съм. Няма крепка мисъл
в смутения ми ум.
Къде да ида? Рухва тази къща!
Боя се от шума на сприя кървава,
съдбовна за дома! Плющят порои!
За нова мъст изостря свойта правда
връз нови острила съдбата гибелна.
Ах, да беше погълнала, земьо и мен,
преди да съзра как студеният труп
е прострян в посребрената баня!
Него кой ще положи в земята, и кой
ще нарежда над него? Ще смееш ли ти,
ти която погуби съпруга си, вик
да извиеш с лицемерния дар
да изкупваш постъпка престъпна?
Кой ще изпее надгробна прослава, сълзи
кой ще пролее с чисто
сърце за този храбър воин?
КЛИТЕМНЕСТРА
Тая грижа е много далече от теб.
Той умря, той загина от мене — сама
ще загробя, трупа му, но не под плача
и скръбта на дома.
Ифигения, само единствена тя,
дъщеря му, с любов
ще посрещне баща си на скръбния бряг,
ще обвие с ръце
главата му, ще го целуне.
Трета Антистрофа
ХОР
Обидата отвръща на обида,
и трудно е да се реши.
Убиецът — убит, за смърт — разплата!
Стои, докле и Зевс, стои на трона си,
Повелята: виновникът ще страда!
И кой ще махне гибелното семе
от своя дом? Родът е свързан с бедствия!
Ах, да беше погълнала, земьо и мен,
преди да съзра как студеният труп
е прострян в посребрената баня!
Него кой ще положи в земята, и кой
ще нарежда над него? Ще смееш ли ти,
ти която погуби съпруга си, вик
да извиеш с лицемерния дар
да изкупваш постъпка престъпна?
Кой ще изпее надгробна прослава, сълзи
кой ще пролее с чисто
сърце за този храбър воин?
КЛИТЕМНЕСТРА
Ето, казахте най-подир истинна реч.
Уговорка желая да сключа с духа
на Плистеновци с клетва, че всичко това
бих понесла, макар да е тежък товар,
само — той да си иде от нашия дом,
за да мъчи с взаимно нанасяна смърт
родове и на други! Най-малката част
от богатствата мен е достатъчна, знам,
ако само беса
на насилната гибел премахна.
Влиза Егист, следван от войници.
ЕГИСТ
О ясен ден, о слънце възмездително!
Бих рекъл: боговете-отмъстители
следят отгоре злото между смъртните!
Като видях тогова, легнал в пеплоса,
тъкан от адски духове, възрадвах се,
че той заплаща за коварства бащини.
Атрей, баща му, царят на земята ни,
прогони от дома и от родината
Тиест, баща ми — нека бъде казано
по-ясно: своя брат, — в борба за царството.
Тиест намерил в своя дом убежище,
че не обагрил с кървите си бащина
земя. Но ето че Атрей, безбожният
баща на този, повече с усърдие,
отколкото от обич, уж празнувайки
тържествен ден със жертви, дал на татка ми
да се гости с месата на децата си.
Ръцете им, нозете им и пръстите
строшил и скрил…
И седнал на трапезата,
Тиест яде, измамен смъртоносната
за този род храна — да, вие виждате.
Но в миг, разбира гнъсното деяние,
извиква, пада възнак, бълва късове
и моли страшна смърт за Пелопидите,
събаряйки трапезата с проклятие:
„Така да падне целият Плистенов род!“
Та затова и него паднал виждате.
И аз със право му скроих убийството.
На своя клет баща аз бях тринайсето
дете, ала и мене, пеленачето,
прогони той. Но станах мъж и Правдата