ме върна тук. Далече бях, но схванах го,
като скроих това коварство гибелно.
Сега и да умра, ще падна радостен,
Че виждам него в мрежите на Правдата.
ХОР
Егисте, мразя дръзките престъпници!
А ти призна, че си убил владетеля,
че сам си му замислил тая жалка смърт.
Тогава чуй: не ще спасиш главата си,
народът ни ще те пребие с камъни!
ЕГИСТ
Какво, това, говориш ти, последният
гребец, против кормчията на кораба?
Ще видиш колко трудно е за стареца
да се приучи на благоразумие!
Че тежки железа и глад мъчителен
са най-добрите лекари за стария
безумец. Ала гледай тук, не виждаш ли?
Не дигай крак срещу ръжен, опасно е!
ХОР
Жена! Остана у дома, очаквайки
бойците, оскверни на вожда брачната
постеля и замисли тая страшна смърт!
ЕГИСТ
И с тези думи ще започне злото ти!
С Орфея вий по глас не си приличате.
Че той пленявал с песните си прелестни,
а ти ме дразниш със глупашко лаене!
ХОР
Че ти ли ще ми бъдеш цар на аргосци,
ти, който смърт замисли за владетеля,
а не посмя да вдигнеш сам ръката си?
ЕГИСТ
Да, хитростта е женско дело, вярно е.
А мен, врага му древен, подозираха.
Но ще опитам да владея аргосци
с благата на тогова. Непокорниците
ще усмиря с юзда като лудеещи
коне! Гладът ужасен и тъмницата
ще сторят твърде мек и кротък нравът им!
ХОР
Защо, подлецо, не уби владетеля
самият ти, защо жена му, гнъсното
петно на този град, на боговете ни,
го порази? Но жив ли е под слънцето
Орест, да дойде, воден от добра съдба,
той, мощният убиец и на двама Ви?
ЕГИСТ
Тъй ли смяташ да постъпваш и приказваш? Чакай ти…
Хей, приятели, войници! Час решителен дойде!
ХОР
Хей, другари, бързо всеки да изтегли своя меч!
ЕГИСТ
С този остър меч в ръката аз не бягам от смъртта.
ХОР
За смъртта си ти говориш! А сполуката е с нас!
КЛИТЕМНЕСТРА
Стига вече, най-любими, стига толкова злини!
Та и без това пожнахме жътва кървава до днес
Стига мъки! Край на всичко! Ние сме облени в кръв!
Влез дома, и вие старци, приберете се у вас,
докато сте здрави! Всичко сторено е за добро.
Ако стига този ужас, ний ще се задоволим —
доста с хищните си нокти, демонът ни е разил!
Ето мойта женска дума, ако някой пита мен!
ЕГИСТ
Как! И те да ме обиждат с глупавия си език!
Хвърляйки подобни думи, те възбуждат злия дух!
Те не знаят срам и мярка, хулят своя господар!
ХОР
А, аргивецът не знае да ласкае подлеци!
ЕГИСТ
До-ще време и ще смогна с вас да се разправя аз!
ХОР
Не, ако даде небето да се върна тук Орест!
ЕГИСТ
О, изгнаниците, зная все с надежди се крепят!
ХОР
Действувай, тлъстей, погазвай правдата — че имаш власт!
ЕГИСТ
Ах, за тая своя глупост някога ще ми платиш!
ХОР
О, надувай се, перчи се, пред кокошката — петел!
КЛИТЕМНЕСТРА
Чуй, презирай тоя техен празен лай! Та аз и ти
ще владеем в тази къща и ще турим хубав ред!
Клитемнестра и Егист влизат в двореца.
Хорът бавно се оттегля.