Добро е да се притури към вестеното!
А който пожелава друго, сам дано
сбере плода престъпен на сърцето си!
Влиза Вестител
ВЕСТИТЕЛЯТ
Аргейска бащина земя, завръщам се
подир десетата година! Много са
разбитите надежди, ала сбъдна се
една от тях. Не вярвах, че в аргейската
земя ще имам гроб до най-любимите.
Привет, о земьо, светъл зрак на слънцето,
всевишни Зевсе, ти, питийски властнико —
ти, който вече не отправяш своите
стрели към нас! А беше тъй безмилостен
покрай Скамандър! Помощ и спасение
ни дай отново, Аполоне! Викам аз
и всички родни богове, и Хермеса —
закрилник, драг вестител, на вестители
кумир. Героите, които пазеха
войската, да приемат оцелелите
със милост. Царски двори, стаи хубави,
и вие, божества, с очи към слънцето!
След толкова години с ясни погледи
срещнете царя днес тъй, както някога
преди! Че иде Агамемнон, носейки
в дълбоката ви нощ лъчи от слънцето.
Любезно го приветствайте, заслужил е —
Че той погреба Илион с лопатата
на Зевса, отмъстителя, погуби го,
погинаха светилищата, божите
олтари и родът му. Та в такъв ярем
го впрегна цар Атрид и, ето, преблажен
се връща, най-достоен между смъртните
за чест. И Парис, и градът му никога
не ще рекат, че тяхното деяние
надхвърля техните тегла. Плати си той
за кражба и грабеж, изгуби плячката,
погуби древен бащин дом, отечество.
Платиха дваж греха си Приамидите.
ХОР
Честит бъде, херолде на войската ни!
ВЕСТИТЕЛЯТ
Така честит, бих срещнал и смъртта днес!
ХОР
Измъчи те копнежът по родината!
ВЕСТИТЕЛЯТ
Така, че днес проливам сълзи радостни.
ХОР
Но сладка скръб е мъчила душата ви.
ВЕСТИТЕЛЯТ
Какво говориш? Не разбрах словата ти.
ХОР
Жадувахте, но и за вас жадуваха.
ВЕСТИТЕЛЯТ
Земята е копняла по войската си!
ХОР
Как често в тъмна мъка сме въздишали!
ВЕСТИТЕЛЯТ
Отде такава люта скръб в сърцата ви?
ХОР
Мълча — това е цяр на теглилата ми.
ВЕСТИТЕЛЯТ
Бояли сте се, че го няма царят ви?
ХОР
И аз бих срещнал днес смъртта си радостен.
ВЕСТИТЕЛЯТ
Та всичко свърши с хубав свършек. В дълъг низ
годините минаваха и хубаво,
ала и лошо. Кой, освен безсмъртните,
прекарва само в щастие живота си?
За мъките и бурите, за твърдата
постеля няма да говоря. Нямаше
ни час на ден без вопли и стенания.
По суша — още повече нещастия:
пред вражите стени лежеше станът ни,
и от небе, и от земя в ливадите
ни квасеше росата и разяждаше
одеждите, настръхваха косите ни.
А зимата-птицеубийца, снежните
виелици на Ида или страшната
горещина, когато в пладне, легнало
в покоите си, спи морето спокоен сън?
Защо да жалим? Трудностите минаха.
Отминаха за мъртвите — те никога
дори не ще мечтаят за възкръсване.
Защо да изброяваме умрелите,
защо да мъчим с тежък спомен живите?
И аз извиквам: Сбогом, сбогом, бедствия!
За нас, които оцеляхме в битките,
доброто победи, пропадна лошото.
И ние гордо ще речем пред слънцето,
което гледа и море, и земна твърд:
„Аргивийските войски превзеха Илион
и като дар за вечни дни поставиха
трофей пред вас, о богове на Гърция!“
И който чуе туй, да слави нашия
народ и наште вождове! Прославяйте
и Зевсовата благодат! Ти всичко чу.
ХОР
Признавам, победиха ме словата ти.
Че вечно млад за знания е старецът.
Но те засягат повече палатите
и Клитемнестра — с тях и аз съм радостен.
Влиза Клитемнестра
КЛИТЕМНЕСТРА
О, аз отдавна възликувах радостна,
когато нощен плам вести за първи път,
че Троя е превзета и съборена.
И някой рече укорно: „На пламъка
повярвай ти, че са разбили Илион!
Е, да, жената вярва в празни работи.“
Била съм луда, според тези приказки!
Но аз принесох жертви и навред в града
по женски обичай подехме възгласи
на радост, а сред храмове присипвахме
с тамянов пушек благовонни пламъци.
Защо сега да ви приказвам повече?
Че от самия цар ще чуя другото.
Но да побързам да посрещна бляскаво
достойния си мъж, че иде. Има ли
по-светло слънце за жена от слънцето
в деня, когато тя отваря портите
пред своя мъж, спасен от бог? Вестете му
да дойде час по-скоро, скъп на всинца ни!
Той предана ще найде в къщи своята
съпруга, вярна кучка на палата му,
добра за него, зла за враговете му,