във всичко друго — същата. И ни един
печат не е разбила през годините.
И с никой мъж не знае грешни радости,
тъй както и да багри в кръв оръжие.
За благородната жена не е позор
една хвалба, в която има истина
(Излиза)
ХОР
Така ти каза тя, вникни в словата й —
това е реч за вещи тълкуватели.
А ти кажи, вестителю, пристига ли
ведно с войската, жив и здрав, сред своите
и Менелай, водителят ни обичен?
ВЕСТИТЕЛЯТ
Не мога да ви мамя с думи хубави,
че много дълго няма да се радвате.
ХОР
Дано вестта е радостна и истинна!
Разкрива се в лъжовна вест измамата.
ВЕСТИТЕЛЯТ
Изчезна от войската на ахейците
ведно със своя кораб. Слово истинно!
ХОР
Дали се отдели от вас при Илион
или пък буря го отби от флотата?
ВЕСТИТЕЛЯТ
Като стрелец улучи ти мишената —
изрече страшно зло с едничка думица.
ХОР
Ала какво мълвят сега моряците
за Менелая — мъртъв ли е, жив ли е?
ВЕСТИТЕЛЯТ
Това не знае никой — само Слънцето,
което храни тази твърд с лъчите си.
ХОР
Кажи, как почна, как завърши бурята,
изпратена от божи гняв на флотата?
ВЕСТИТЕЛЯТ
С език злокобен този ден на щастие
не бива да скверним, ако почитаме
небето. А когато за разбита рат
вестителят мълви с очи наведени —
как обща рана зее върху цял народ,
как много люде са далеч прокудени
от онзи двоен бич, любим на Ареса,
от двойна язва, от двувърхо копие —
тогава трябва под гнета на скърбите
да пее химн на черните еринии.
Но днес, когато ида с вести радостни
във този град честит и благоденствуващ,
да смеся ли добро и зло, разказвайки
за бурята, от божи гняв допратена?
Заклеха се най-първите противници —
море и огън — и съюз направиха
да турят край на клетата аргивска рат.
Бе нощ, когато се развихри бурята.
Тракийски вихри блъскат нашите кораби
един о друг. Те удрят носовете си
и в тая бясна сприя под пороен дъжд
изчезнаха, подкарани от лихия
кормчия. И когато светна слънцето
видяхме, че от труповете и корабни
отломъци бе цъфнало Егейското
море. А нас и кораба ни не човек,
а бог спаси от явна смърт, избави ни,
като пое кормилото в ръцете си.
Спасителна Съдба седеше в кораба,
и нито морски бездни ни погълнаха,
ни в брегове скалисти се ударихме.
Избягнали смъртта в морето, след като
изгря денят, не вярвахме на своята
избава; пак застрадахме в сърцата си
за бедните сразени свои воини.
И ако има някой оцелял сега,
той мъртви ни нарича и естествено —
нали за него ние мислим същото!
Но нека бъде на добро! Да вярваме,
че Менелай ще дойде между своите!
И ако жив и зрящ го вижда слънцето,
с подкрепата на Зевса, който никога
не е желал да порази Атридите,
аз вярвам, ще се върне той в родината.
Това, което казах, знай, е истина.
(Излиза)
ВТОРИ СТАЗИМ
ХОР