ТРЕТИ ЕПИЗОД
Влиза Агамемнон на колесница, с него — Касандра
ХОР
Царю, сине Атреев, ти, който разби
крепостта на Приам!
Как ли бих изразил почитта си към теб,
ала без да нахвърлям и без да смаля
тъй, което дължим?
А мнозина клонят към притворния вид
и погазват свещенната правда.
Със злочестника всеки сред нас е готов
да поплаче, но няма зъбът на скръбтта
да захапе и нему сърцето,
и се радва с честития, като криви
в лицемерна усмивка враждебни уста.
Ала който познава човешкия род,
той не ще се помамами по хитрия взор,
откъдето прозира уж вярно сърце,
а пък в него — престорена дружба.
И когато провождаше нашата рат
по Елена, не крия, ти беше за мен
безрасъден човек, и си мислех, че ти
си негоден кормчия на свойта глава,
че подкара на смърт
пряко воля народна войската.
Но сега дружелюбно и с цяло сърце
поздравявам достойните войни аз.
А след време се взри, та ще видиш и кой
между нашите хора е бранил града,
и кой е нехаел за него.
АГАМЕМНОН
Привет на Аргос и на боговете му
най-първо! Те ме върнаха в родината
и с тях разбих Приамовата столнина
за право дело. Боговете не с език
решиха — те единодушно хвърлиха
във кървавата урна жребий гибелен:
за Троя смърт! А другата ръцете им
докосваха, поставяйки надеждата.
И днес се виждат в пушек съсипните й.
Беда е в Троя. С пепелта умираща
се носи тежък мирис на погинали
блага. Сега — да въздадем признателност
на боговете. Пълно беше нашето
възмездие, че заради една жена
цял град срази аргивското чудовище,
народът лекощитен, скрит в утробата
на коня. Че при залеза на Квачката
се втурна пряко крепостта и — лъв свиреп —
залочи той неудържимо царска кръв.
На боговете посветих началото.
А туй, което каза ти, споделям го,
твърдя го и самият аз, единни сме:
не всеки тачи своите приятели,
когато те успяват, без да чувства
и завист. Че отрова е в сърцето му,
и двойно страда от това завистникът:
измъчва се от собствените си бедствия,
и сетне пред сполуката на другите.
Изпитах го! Познавам огледалото
на дружбата — били са отражение
на сянка лицемерните приятели.
Едничък Одисей, дошъл във флотата
принуден, щом се впрегна, беше винаги
до мене. Жив ли е сега, умрял ли е —
не зная. Всичко друго — за държавата,
за боговете — дружно ще обсъждаме
в събранието. Нека всички гледаме
доброто да се закрепи за в бъдеще.
Където трябват средства изцелителни,
грижовно с нож и огън ще опитаме
да отстраним заразата и болката.
Сега — да вляза вътре, при огнището,
с привет към боговете — те ме пратиха
в далечен път и пак дома ме върнаха.
Победо, с мен пребъдвай както винаги!
Клитемнестра, следвана от прислужница излиза от палатите
КЛИТЕМНЕСТРА
(към Хора)
Мъже! Вий, чест и слава на аргивците!
Не ме е срам да изрека пред всинца ви,
че любя своя мъж. Минава с времето
у хората свенът. И не по разкази
на друг сега ще кажа за живота си