Първа строфа
Ах, защо неспирен страх
мъчи моето сърце,
пълно с предусещания кобни?
Глас, нито канен, ни зван,
Прорицания реди.
И защо не го презра
като сън неразрешим —
та да сетя смелостта
пак във своето сърце!
А вече много дни
изминаха, откак
на пясъчния бряг
с развързани въжа
потегли в път за Троя флотата.
Първа антистрофа
Те се върнаха, и аз
знам това, видях ги сам.
И все пак душата ми подема
химна зловещ на смъртта,
в който лирата мълчи.
Няма, няма бодростта
на надеждата у мен!
Знае моята душа:
От предчувствия трепти
в гърдите ми безспир
тревожното сърце.
Но нека всичко туй
да бъде празен страх
и да остане тъй несбъднато!
Втора строфа
С твърде несигурен край е преголямото
щастие — само стена го дели
от съседката-болест, която
връхлита връз него.
Пори вълните житейският
кораб, но в скрита скала се разбива.
И ако с разумен страх
изоставиш малка част
от богатствата си, знай —
няма да загине цял
твоят дом, богат с имане,
корабът ще оцелей.
Скоро богатите Зевсови дарове
на катагодно браздените ниви
нуждата ще победят.
Втора антистрофа
Щом се пролее веднъж от удар гибелен
черната кръв на човека, о, кой
ще я върне с магически слово?
та Зевс не смири ли
онзи, който умееше
даже мъртвец да вдигне от гроба?
Ако божия съдба
нам не беше дала дял
повече да не мълвим,
ти би казало сърце,
би преварило езика.
Но сега се вайкаш в мрак,
страдаш от болка, че нямаш ни капчица
вяра — да каже спасителна мисъл
пламналата ми душа.
Влиза Клитемнестра
КЛИТЕМНЕСТРА
И ти се прибери дома, не чуваш ли,
Касандро? Зевс поиска да участвуваш
във обреда, като застанеш заедно
със многото други роби край олтара ни,
та слез от колесницата, не се гордей!
Че и синът Алкменин, казват, някога,
продаден, свил насила врат в робинята.
Щом тоя жребий ни се падне, радост е
да найдем господари на съкровища
от памтивека. Който неочаквано
сбере богатство — е суров към робите.
У нас ще получаваш обичайното.
Касандра мълчи
ХОР
На тебе дума, ясни са словата й.
И щом си в плен съдбовен, то послушай я,
ако ще я послушаш… Не желаеш ли?
КЛИТЕМНЕСТРА
Ако не бъде непозната, варварска
речта й като ластовиче пискане,
словата ми ще стигнат до сърцето й.
ХОР
Върви. За тебе туй е най-полезното.
Послушай я, па слез от колесницата.
Касандра мълчи.
КЛИТЕМНЕСТРА
Аз нямам време да стоя пред портите.
Че посред къщи, близо до огнището,
стоят овце и чакат нож. Ах, никога
такава радост аз не съм очаквала!
А ти ще ме послушаш ли? Не се бави!
Ако ли не разбираш пък езика ни,
кажи не с говор, а с ръце, по вашенски.
ХОР
На тая чужденка е нужен, види се,
тълмач. Прилича на току-що хванат звяр.
КЛИТЕМНЕСТРА
Без ум е, слуша само яростта си тя.
Града си в плен на врагове оставила,
дошла е тук. Ще свикне тя с юздите си,
когато ги облее с пяна кървава!
Мълча, не ще се унижавам повече!
(Влиза в двореца.)
ХОР
Пък аз не й се сърдя, съжалявам я.
Върви, злочеста, слез от колесницата,
склони глава и приеми хомота си!
КОМОС
КАСАНДРА
Ах, горко ми Ах, горко ми!
Аполоне! Аполоне!
ХОР
Какво заохка и завика Локсия?
Та него не зоват с печални сотнове!
Първа антистрофа
КАСАНДРА
Ах, горко ми Ах, горко ми!
Аполоне! Аполоне!
ХОР
Отново призоваваш бога с плачове,
а този бог не подпомага скръбните.
Втора строфа
КАСАНДРА
Аполоне! Аполоне!
Ти, водителю, погубителю мой!
Без мъка ме погуби ти за втори път!
ХОР
Изглежда, че предсказва свойте бедствия.
И в робството е с божи дар в душата си.
Втора антистрофа
КАСАНДРА
Аполоне! Аполоне!
Ти, водителю, погубителю мой!
Без мъка ме погуби ти за втори път!