Выбрать главу
* * *

Апартаментът на Бейзуотър Роуд изглеждаше точно така, както го бе оставил в утрото на нападението. Недопитата му чаша с кафе стоеше на бюрото до прозореца, непосредствено до атласа „Лондон от А до Я“, който все още бе отворен на карта номер 82. В спалнята дрехите му лежаха разхвърляни — свидетелство за припряността, с която се бе обличал непосредствено преди да се случи нещастието. Тефтерчето на Самир ал Масри с планинските върхове, пясъчните дюни и мрежата от пресичащи се линии лежеше на неоправеното легло до жената с буйна кестенява коса. Под колана на избелелите й сини дънки се подаваше берета. Габриел измъкна пистолета и притисна нежно ръце към корема й.

— Защо го правиш? — попита го тя.

— Заради неутолимото желание да докосна нещо красиво.

— Знаеш какво имам предвид, Габриел. Защо се съгласи с исканията на похитителите?

Вместо отговор, смъкна ципа на дънките й. Киара отблъсна ръката му, после го докосна по лицето. Той се отдръпна. Болката от нараняванията по кожата му отново запулсира.

— Заради Дани е, нали? Знаеш какво е да изгубиш детето си заради терористите. Познаваш омразата, която може да разруши живота ти. — Тя прокара пръсти през прошарената коса на слепоочията му. — Всички си мислят, че гневът ти се дължи на Леа, и изглежда, забравят, че си загубил сина си. Дани е този, който те тласка напред. И този, който те кара да приемеш тази безумна задача.

— В нея няма нищо безумно.

— Аз ли съм единственият човек, на когото му е хрумнало, че терористите нямат никакво намерение да освободят Елизабет Холтън? Че смятат да вземат парите на посланик Холтън и след това да я убият?

— Не — отговори Габриел. — Точно това смятат да направят.

— Тогава защо участваме в тази глупост с откупа?

— Защото това е единственият начин да я спасим. Те няма да я убият в някое мазе без свидетели. Отвличането й беше показно и смъртта й ще бъде такава. — Направи пауза, после добави: — Моята също.

— Ние не сме шахиди — рече тя, повтаряйки думите на Шамрон. — Самоубийствените мисии са за „Хамас“ и другите ислямистки психопати, които искат да ни унищожат.

Той се зае с ципа на дънките й. Тя пак отблъсна ръката му.

— Радваш ли се, че отново работиш със Сара?

— Справя се по-добре от очакванията ми.

— Ти я обучи, Габриел. Разбира се, че ще се справи добре.

Киара се умълча.

— Има ли нещо, което искаш да знаеш? — попита той.

— Чия беше идеята да работи с теб в тази операция?

— На Картър. И не беше идея. Беше условие. Искаха американец в екипа ни.

— Можеше да избере някой друг. — Тя направи пауза. — Някой, който не е влюбен в теб.

— Какви ги говориш, Киара?

— Тя е влюбена в теб, Габриел. Всички го видяха по време на операцията „Ал Бакари“, всички, освен теб самия. Когато става въпрос за чувства, си като сляп. — Изгледа в мрака. — А може би не си толкова сляп. Може би и ти си влюбен тайно в нея. Може би искаш утре Сара да пази гърба ти, а не аз.

Третият му опит да свали дънките й не срещна съпротива. Кашмиреният пуловер ги последва с нейна помощ. Киара махна сама сутиена си и насочи ръцете му към гърдите си.

— Сприятеляването между оперативни агенти е строго забранено — каза му, докато се целуваха.

— Да, знам.

— От теб ще излезе ужасен шеф.

Той се канеше да възрази, когато синята лампичка на телефона му замига. Габриел посегна към слушалката, но Киара хвана ръката му.

— А ако е мемунехът? — попита я той.

Тя се претърколи върху него.

— Сега аз съм мемунехът.

Киара притисна устните си към неговите. Лампичката на телефона продължи да примигва.

— Ожени се за мен — каза му тя.

— Ще го направя.

— Сега, Габриел. Ожени се за мен сега.

— Добре.

— Не умирай утре вечер.

— Няма да умирам.

— Обещай ми.

— Обещавам.

49. Бейзуотър, Лондон

събота, 7:15 ч.

Габриел се събуди внезапно с чувството, че е спал цяла вечност. Погледна будилника, после Киара. Тя лежеше до него, омотана в одеялата, като гръцка статуя, рухнала от пиедестала си. Той се измъкна тихо от леглото и пусна новините по радиото, докато правеше кафе. Според Би Би Си нямаше отговор на предложението на посланик Холтън за откуп и съдбата на изчезналата му дъщеря все още бе неизвестна. Лондончани бяха предупредени да очакват засилена охрана по главните търговски улици на града, в метрото и по железопътните гари. Алон се успокои от прогнозата за времето — лек дъжд с временно проясняване.