Бум.
— Къде е Елизабет?
— Аллаху акбар!
Бум. Бум.
— Кажи ми къде е, Ишак.
Той насочи пистолета и се приготви да стреля отново. Този път Фаваз вдигна ръка и между виковете от болка успя да изрече:
— Амблър Роуд номер 17… двама мъченици… Уестминстърското абатство… в десет часа… Аллах е велик.
58. Финсбъри парк, Лондон
неделя, 7:30 ч.
Те влязоха в килията й и този път се държаха различно. Каин й проговори за пръв път от две седмици насам.
— Ще бъдеш освободена — каза той. — Имаш двайсет минути да се приготвиш. Ако дотогава не си готова, ще бъдеш убита. — И излезе от килията.
След него се появи Авел с пластмасова кофа с вода, парче сапун, кърпа за лице, хавлия, чисти дрехи и руса перука. Той остави кофата на пода, сложи останалите неща върху походното й легло, после свали белезниците и оковите й.
— Измий се добре и се облечи — обясни й спокойно. — Донесли сме ти хубави дрехи. Не искаме светът да си помисли, че сме се отнасяли лошо с теб.
Авел излезе и затвори вратата. Прииска й се да изкрещи от радост. Да се разплаче от облекчение. Вместо това, примерен затворник докрай, тя направи точно каквото й бяха казали. Използва само петнайсет минути от отпуснатото й време и когато се върнаха в килията, я завариха седнала на ръба на леглото със събрани крака и трепереща.
— Готова ли си? — попита я Каин.
— Да — отговори Елизабет с нисък, равен глас.
— Тогава ела — каза й той.
Тя стана и ги последва бавно нагоре по тъмното стълбище.
Новината за успешното освобождаване на Алон пристигна в израелското посолство на Олд Корт Плейс в седем часа и четиридесет и осем минути. Беше предадена по обикновен мобилен телефон от Киара, която в този момент седеше до Габриел на задната седалка на един „Фолксваген Пасат“ със счупен фар и огънат калник. Обаждането прие Шамрон, който, щом чу новината, захлупи лице в шепите си и заплака. Вълнението му бе толкова силно, че в продължение на няколко секунди хората около него не успяха да разберат дали Алон е жив, или е мъртъв. Когато стана ясно, че е жив и отново е с техните хора, в стаята избухна смях. Краткото веселие, което последва, както и молбите на Шамрон за тишина, докато слушаше остатъка от доклада на Киара, бяха записани от агентите на Британската правителствена централа по комуникациите, които бяха следили всички израелски съобщения през изминалата нощ. Ари незабавно проведе два разговора: първият беше с Ейдриън Картър в американския оперативен център на Гроувнър Скуеър, а вторият — с Греъм Сиймор, който се намираше на Даунинг Стрийт заедно с министър-председателя и шефа на комисия „Кобра“. Сиймор веднага уреди полицейски ескорт, който да доведе безопасно Габриел и останалите членове на екипа му в Лондон, после забърза към американското посолство, както направи и Шамрон. Когато очуканият „Пасат“ и полицейският му ескорт спряха пред Северната врата, двамата мъже вече стояха до Ейдриън Картър.
Автомобилът незабавно бе заобиколен от две дузини униформени служители на лондонската полиция, които охраняваха територията на посолството. За момент Шамрон изгуби колата от поглед, после жълто-зелената преграда от полицаи се раздели и той зърна Габриел за пръв път. Едната му ръка бе преметната през рамото на Йоси, а другата — през това на Одед. Лицето му беше подуто и изкривено от болка, а синьо-белият му анцуг бе покрит с кръв и кал. Те го преведоха през портата и го задържаха изправен пред тримата началници на разузнавателните служби. Ари го целуна нежно по бузата и промърмори нещо на иврит, което другите не разбраха. Габриел повдигна леко глава и погледна към Греъм Сиймор.
— Ако ми кажеш да не се оплаквам заради една грозна цицина на главата, ще ме ядосаш.
— Ти си адски глупав… и адски смел. — Сиймор се обърна към Ейдриън Картър: — Да го вкараме вътре, а?
Посланик Робърт Холтън ги чакаше в преддверието на посолството заедно с посредника при преговорите от ФБР Джон О’Донъл и още няколко членове на американския екип. Когато Габриел влезе вътре, прегърнал раменете на Йоси и Одед, те го аплодираха сдържано, сякаш се страхуваха, че многото шум може да го нарани допълнително. Робърт Холтън отиде при Алон и внимателно сложи ръце на раменете му.
— Боже мой, какво са ви сторили? — Той погледна към Ейдриън Картър. — Да го заведем в моя кабинет. Там лекарите ще могат да го прегледат.