Вкараха го в асансьора и го качиха на последния етаж. Йоси и Одед го сложиха да легне на дивана в кабинета на посланика, но когато лекарите се опитаха да влязат в стаята, Греъм Сиймор ги върна и бързо затвори вратата.
— Преди двайсет минути екип от специалните части на лондонската полиция атакува къщата на Амблър Роуд, в която според Ишак е била затворена Елизабет. Не я намериха, но откриха множество доказателства, че доскоро е била там. Сфинкса ни разходи из цяла Западна Европа, а тя през цялото време е била под носа ни, в Англия. Въпросът е къде е сега?
— Информацията, която Фаваз е дал на Габриел за местоположението на Елизабет, се оказа вярна — намеси се Ейдриън Картър. — Така че най-вероятно и информацията за това какво възнамеряват да правят с нея също е вярна.
— Вярна е — вметна Алон. — Ще я екзекутират пред Уестминстърското абатство в самото начало на коледното богослужение. Ще бъде убита от двама атентатори самоубийци, които ще отнемат живота на много невинни хора. Аз трябваше да участвам във втората част на терористичния акт — мощен взрив на кола бомба, която щеше да убие стотици ваши служители, стекли се на местопроизшествието.
— Кървава баня пред най-важния национален символ в утрото на Рождество Христово — каза Греъм. — Акт, предназначен да запали искрата на въоръжен бунт в Египет и да постави на колене тази държава. — Той се поколеба, после добави: — Не можем да допуснем да се случи. В този момент пред северния вход на абатството има няколкостотин души, очакващи коледното богослужение, което ще започне в десет и половина. Нямаме друг избор, освен да отцепим Уестминстър и бързо да евакуираме всички от района.
— И по този начин автоматично да осъдим Елизабет на смърт — намеси се Габриел. — Когато шахидите пристигнат в Уестминстър и открият, че абатството е празно и обградено, ще прибегнат до резервния си план, който е да я убият незабавно, независимо къде.
— Простете прямотата ми — каза Сиймор, — но това е за предпочитане пред първоначалния им план.
— Не минах през ада, за да се откажа сега от момичето — заяви Алон. — Има и друг начин.
— Какъв?
— Ишак ни каза, че Елизабет ще бъде придружавана от двама мъже. Каза ни…
Греъм Сиймор вдигна ръка.
— Стига, Габриел. Това е лудост.
— Ще изчакаме пристигането на шахидите, Греъм. И ще ги ликвидираме, преди да успеят да убият Елизабет.
— Вие?
— А какво трябва да се направи според теб? Да ги застреляме от голямо разстояние като снайперисти? Или от двайсет крачки като джентълмени? Трябва да бъдат оставени да се приближат. След това трябва да бъдат убити, преди да успеят да задействат детонаторите си. Това означава изстрели в главата от близко разстояние. Не е приятна работа, Греъм. Ако стрелците се поколебаят дори за миг, ще настъпи истински ад.
— В лондонската полиция има специално подразделение, наречено СО-19: Сините барети. Те са отлични стрелци, обучени са за подобни операции. Ако не ме лъже паметта, бяха пратени на обучение в Израел.
— Така е — потвърди Шамрон. — Много са добри. Но никога не са попадали в реална ситуация като тази. Трябват ти стрелци, които са правили подобно нещо и преди, стрелци, които няма да се огънат от напрежението. — Той направи пауза, после добави: — Трябват ти стрелци като Габриел и Михаил.
— Алон едва стои на крака — възрази Сиймор.
— Ще се справя — каза Габриел. — Остави ни да довършим това, което започнахме.
— А как ще разберем, че това наистина е тя?
Алон погледна към Робърт Холтън.
— Ако някой може да потвърди със сигурност, че това действително е Елизабет, то това е нейният баща. Нека да застане в двора от северната страна на абатството с миниатюрна радиостанция. От мястото си ще може да види всеки, който се приближава откъм Уайтхол или Виктория Стрийт. Щом види Елизабет, той ще ни сигнализира. Двамата с Михаил ще се погрижим за останалото.
— Само едно не разбирам — рече Греъм. — Как ще накарат Елизабет да отиде на собствената си екзекуция?
Габриел си спомни онова, което Ибрахим му беше казал в нощта на смъртта си в Дания.
— Ще й кажат, че ще я освободят. Така тя ще ги последва по собствена воля и ще направи всичко, което й кажат.
— Копелета! — изруга тихо Сиймор. После погледна часовника си. — Предполагам, че разполагате с подходящото оръжие и муниции?