— Даже ще остане. Но какво да правя с рестото?
— Задръж го.
— Може ли да убия и принца?
— Може би следващия път — отговори Ейдриън. — Още кафе?
63. Кипър
Три дни по-късно Габриел напусна Йерусалим и замина за Кипър. Киара го помоли да я вземе със себе си, но той отказа. Враговете му бяха отнели една съпруга и нямаше намерение да загуби втора.
Влезе в страната с израелски паспорт с името Гидеон Аргов и каза на кипърските митничари, че целта на посещението му е почивка. След като нае кола под наем — мерцедес С клас, — която огледа внимателно, той потегли по южното крайбрежие към една позната вила край морето. Тъй като Вазир ал Заят не бе уточнил кога точно ще пристигне, Алон се отби в един минимаркет и си купи храна за три дни.
Мартенското време беше необичайно меко за сезона и той прекара първия ден в почивка на терасата с изглед към Средиземно море, като се измъчваше от вина, че е оставил Киара в Йерусалим. На втория ден му доскуча, потърси в интернет информация за магазини, предлагащи художествени материали, и откри един, който се намираше в селище на няколко километра нагоре по крайбрежието. Остатъка от следобеда прекара в скициране на вилата, а на третия ден надвечер вече рисуваше с акварелни бои приличен морски пейзаж, когато забеляза колата на Ал Заят да се приближава по пътя от Ларнака.
Срещата им протече спокойно под слабата слънчева светлина на терасата. Вазир пресушаваше бавно бутилката си с малцово уиски, а Габриел пиеше минерална вода с резенчета лимон. Дълго време двамата коментираха положението в Египет, но когато слънцето започна да потъва бавно в морето, Алон насочи разговора към истинската причина, поради която бе помолил Ал Заят да дойде в Кипър — името, което бе получил по-рано същата седмица в Йерусалим от Ейдриън Картър. Щом го чу, Вазир се усмихна и отпи от уискито си.
— От известно време и ние подозираме професора — каза той.
— През последната година е бил в Париж, където е работил над книгата си в така наречения Институт за изследване на исляма. Той е всеизвестен център за джихадска дейност, финансиран отчасти от принц Рашид. Напуснал е Париж един ден след Коледа и се е върнал в Кайро, за да продължи да преподава в Американския университет.
— Обзалагам се, че искаш добрият професор да излезе в творчески отпуск?
— Завинаги.
— Ще ти излезе доста скъпо.
— Повярвай ми, Вазир, парите не са проблем.
— Кога искате да го направите?
— През май — отговори Габриел. — Преди да настъпят големите горещини.
— Само се погрижи работата да бъде свършена чисто. Не искам да предизвикаш хаос в града ми.
След един час Ал Заят напусна вилата с куфарче, в което имаше половин милион долара. На следващата сутрин Алон изгори скиците и акварела и отлетя за вкъщи, където го очакваше Киара.
64. Кайро
Името в списъка с резервации накара господин Катуби — главен портиер на хотел „Интерконтинентал“ в Кайро — да потръпне. „Сигурно има някаква засечка в компютърната система“ — рече си той, докато се взираше невярващо в името. Това определено трябваше да е някой друг хер Йоханес Клемп. Онзи със сигурност не би се върнал отново тук. Несъмнено ставаше въпрос за някакво ужасно недоразумение. Той вдигна телефона и се обади в „Резервации“, за да провери дали гостът има някакви специални изисквания. Списъкът се оказа толкова дълъг и подробен, че на момичето му трябваха три минути, за да го прочете.
— Колко дълго възнамерява да остане при нас?
— Седмица.
— Ясно.
Портиерът затвори телефона, после прекара остатъка от сутринта в сериозен размисъл дали да не си вземе едноседмичен отпуск. Накрая реши, че подобна постъпка би била проява на страхливост и ще причини незаслужени трудности на колегите му. В три и половина следобед застана решително в средата на луксозното фоайе, сложил ръце зад гърба и с предизвикателно вдигната брадичка — като войник, изправен пред взвод за разстрел, когато хер Клемп влезе през въртящите се врати, облечен в черен костюм и с вдигнати върху посребрената му коса слънчеви очила.
— Катуби! — извика весело той, докато се приближаваше към вцепенения дребен портиер с протегната като байонет ръка. — Надявах се, че още сте тук.
— Някои неща в Кайро никога не се променят, хер Клемп.