— Точно затова го обичам. Влиза ти под кожата, нали?
— Също като праха — потвърди господин Катуби. — Ако мога да сторя нещо за вас, което би направило престоя ви тук още по-приятен, само кажете.
— Непременно ще ви кажа.
— Знам.
Господин Катуби подготви себе си и служителите си за буря от оплаквания, тиради и лекции за египетската некомпетентност. Но през следващите четиридесет и осем часа му стана ясно, че хер Клемп коренно се е променил. Германецът обяви стаята си — обикновена единична стая на един от последните етажи в северната част на сградата, от която се откриваше изглед към площад „Тахрир“ и комплекса на Американския университет — за истинско райско кътче. Храната, заяви той възторжено, била амброзия. А обслужването — единствено по рода си. Хер Клемп излизаше да разглежда забележителностите на града сутрин, когато все още беше хладно, и прекарваше следобедите си в почивка край басейна. Щом започнеше да се здрачава, се оттегляше кротко в стаята си. Господин Катуби откри, че копнее за стария хер Клемп — онзи, който мъмреше камериерките, че не са оправили както трябва леглото му, или се караше на обслужващия персонал, защото съсипвали дрехите му. Вместо това, германецът мълчеше като всеки доволен клиент.
В предпоследния ден от планувания си престой хер Клемп се появи в 18:30 часа във фоайето, облечен за вечеря. Той помоли господин Катуби да му запази маса във френско бистро в квартал Замалек за осем часа, после излезе през въртящите се врати и изчезна в спусналия се над Кайро здрач. Господин Катуби се загледа след него, после посегна към телефона, без да подозира, че вижда хер Клемп за последен път.
Сребристият „Мерцедес“ седан беше паркиран на улица „Мохамед“, от която се виждаше паркингът на Американския университет. Мордекай седеше спокойно зад волана. Михаил се бе разположил до него на пасажерската седалка и барабанеше нервно с пръсти по бедрото си. Габриел се намести на задната седалка и затвори тихо вратата. Михаил продължи да барабани дори и след като Алон го помоли да престане.
Пет минути по-късно Михаил каза:
— Ето го твоето момче.
Габриел видя как високият слаб египтянин в западно облекло подаде няколко пиастри на нубиеца, който охраняваше паркинга, и седна зад волана на един „Фиат“ седан. След трийсет секунди мъжът мина покрай тях и продължи към площад „Тахрир“. Светофарът преди площада светна в червено. Фиатът спря. Сфинкса беше предпазлив човек.
— Направи го сега — каза Габриел.
Михаил направи подканващ жест към детонатора.
— Сигурен ли си, че не искаш ти да го натиснеш?
— Просто го направи, Михаил, преди да се е сменила светлината на светофара.
Младият мъж натисна детонатора. Секунда по-късно малкият експлозивен заряд, скрит в облегалката за глава, избухна с ослепителнобяла светлина. Михаил отново забарабани с пръсти. Мордекай включи на скорост и пое към Синай.
Бележка на автора
„Агентът“ е художествено произведение. Имената, героите, местата и събитията, описани в този роман, са плод на въображението на автора. Всяка прилика с действителни лица, били те живи или мъртви, предприятия, компании, събития или места е напълно случайна. Джамията „Ал Хиджра“ не съществува, въпреки че нито едно посещение на Амстердам не би било пълно без разходка през оживения открит пазар на улица „Тен Кате Страат“. Доколкото ми е известно, няма никакъв Институт за изследване на исляма в Париж и никакъв Съвет по ислямските въпроси в Копенхаген. Посетителите на Парламънт Скуеър в Лондон напразно ще търсят пейка, на която да седнат, защото такава не съществува. Коледната служба в Уестминстърското абатство обикновено се провежда следобед, а не сутрин. Фаулнес Пойнт, макар че има двеста обитатели, в действителност е военна зона с ограничен достъп, затова надали е най-подходящото място за оставянето на тридесет милиона долара откуп. Онези, които желаят да посетят Фаулнес, могат да го направят, като се сдобият с пропуск от Министерството на отбраната или като си запазят маса за обяд в кръчмата „Джордж енд Дрегън“ в Чърч Енд. Поднасям искрените си извинения на управителите на хотелите „Европа“ и „Д’Англетер“, че проведох разузнавателни операции от стаите на великолепните им сгради, без да поискам съгласието им.
„Мечът на Аллах“ е измислена организация, въпреки че произходът, убежденията и действията й са заимствани от реални египетски терористични групировки — като „Ал Гама’а ал Исламия“ и „Ал Джихад“. Ануар Садат наистина е осигурил материална и друг вид подкрепа на египетски ислямисти малко след като е дошъл на власт — необмислен ход, целящ да заздрави позициите му сред народа. Описанието на мъченията, извършвани от Египетската служба за сигурност, се основава на разказите на оцелели жертви. Програмата на ЦРУ, известна като „извънредно екстрадиране“ — практика да се прехвърлят тайно заподозрени в терористична дейност от една държава в друга, за да бъдат хвърлени в затвора или подложени на разпит, — е добре известна. Била е създадена не от президента Джордж У. Буш, а от неговия предшественик Бил Клинтън.