Данните, които съм използвал, за да илюстрирам терористичната заплаха, пред която сега е изправена Великобритания, както и твърдението, че Обединеното кралство е изместило Съединените щати като главна мишена на Ал Кайда, са взети от доклади на британските полицейски и разузнавателни служби. Възходът на войнстващия ислямизъм в Европа и бързо променящите се демографски характеристики на континента са факт. Професор Бърнард Луис от университета „Принстън“ е изчислил, че до края на столетието по-голямата част от населението на Европа ще бъде мюсюлманско, а Закари Шор заявява в задълбоченото си проучване за бъдещето на Европа, озаглавено „Как се отглеждат Бен Ладеновци“, че „Америка няма да може да познае Европа след няколко десетилетия“. Дали Европа ще остане стратегически съюзник на Съединените щати, или ще се превърне в база за бъдещи нападения на американска земя, все още е неизвестно. Известни са обаче намеренията на Ал Кайда и на джихадистите по света. Мохамед Буйери — безработният марокански имигрант от Амстердам, който уби режисьора Тео ван Гог — ги обяви в манифеста, който прикрепи към тялото на жертвата си с върха на ножа си: „Знам със сигурност, че ти, о, Америка, ще бъдеш унищожена. Знам със сигурност, че ти, о, Европа, ще бъдеш унищожена. Знам със сигурност, че ти, о, Нидерландия, ще бъдеш унищожена“.
Благодарности
Този роман, както и предишните книги от поредицата за Габриел Алон, нямаше да бъде написан без помощта на Дейвид Бул, който несъмнено е един от най-добрите реставратори в света. Докато подготвях ръкописа, разговарях с много служители на разузнавателни служби, дипломати, посланици и агенти на Бюрото за дипломатическа сигурност — мъже и жени, на които по очевидни причини не мога да благодаря по име. Достатъчно е да кажа, че благодарение на тях знам много повече за процедурите по сигурността в посолствата и за начина, по който Съединените щати биха отговорили на атака като описаната в романа, отколкото бих си позволил да опиша в художествено произведение в напрегнато време като днешното. Бих проявил нехайство обаче, ако не отправя сърдечни благодарности и към Маргарет Тутвайлер — бивш заместник държавен секретар по въпросите на дипломацията, която е била американски посланик в Мароко на 11 септември 2001 г. Нейните описания на онзи ден — някои ужасяващи, други невероятно смешни — ми помогнаха да добия представа за обстановката в едно американско посолство по време на криза. За мен е чест да я нарека свой приятел и да й благодаря за помощта.
Забележителният Боб Удуърд великодушно сподели с мен познанията си за сътрудничеството между ЦРУ и Египетската служба за сигурност. Прочутият вашингтонски ортопед д-р Бенджамин Шефър ме научи как се лекува рана от куршум при полеви условия, а д-р Андрю Пейт — известен анестезиолог от Чарлстън, Южна Каролина, ми разясни страничните ефекти от многократно инжектиране с кетамин и симптомите на идиопатичната пароксизмална вентрикуларна тахикардия. Марта Роджърс — бивш федерален прокурор и доста търсен вашингтонски адвокат в настоящия момент, прегледа частта с делото срещу измисления шейх Абдула. Британският ми редактор Алекс Кларк ме придружи по време на едно фантастично пътуване през Финсбъри Парк и Уолтамстоу в дните след заговора за бомбен атентат на лондонското летище миналото лято, а Мари-Луиз Вальор Жак и Ларс Шмид Мюлер ме заведоха на туристическа обиколка из Копенхаген, която никога няма да забравя. Специални благодарности на бояджията, който нагруби жена ми и децата ми на улица „Грунбьоргвал“ в Амстердам. Без да иска, той ме вдъхнови за първата глава на романа.
Вземал съм интервюта от много мюсюлмани, докато работех като кореспондент на „Юнайтед Прес Интернешънъл“ в Кайро в края на осемдесетте години, но „Пътешествието на джихадиста“ от Фаваз А. Гергес ми осигури допълнителен поглед върху мисленето на религиозните екстремисти в Египет, както направи и „Портрет на Египет“ от Мери Ан Уийвър. „Докато Европа спи“ от Брус Боуър и „Заплаха в Египет“ от Клер Берлински ми помогнаха да вникна по-дълбоко в дилемата, пред която е изправена Европа днес, особено Нидерландия, а „Лондонистан“ от Мелани Филипс ми помогна да разбера по-добре кризата, която заплашва в момента Великобритания. „Призрачната равнина“ от Стивън Грей съдържа много завладяващи лични истории на хора, които са станали жертва, понякога без основание, на програмата на ЦРУ „извънредно екстрадиране“. „Ето тук“ — мемоарите на Реймънд Сейц за времето, докато е заемал поста американски посланик в Лондон — ми помогна да пресъздам света на Робърт Холтън.