По кея срещу тях се зададе двойка хомосексуалисти на средна възраст. Ибрахим ускори крачка и инстинктивно сведе поглед към паважа.
— Имам и друга работа — продължи той, когато минувачите отминаха. — Работя за мой приятел на пазара „Тен Кате“, продавам тенджери и тигани. Плаща ми процент от извършените от мен продажби и ми разрешава да напускам сергията, за да се моля. На Ян Хазенстраат има малка джамия, която се нарича „Ал Хиджра“. Тя е доста известна с екстремизма на своя имам. В „Ал Хиджра“ има много млади мъже, чието съзнание е изпълнено с картини на джихад и терор. Младежи, които говорят за мъченичество и кръв и смятат Осама бен Ладен за истински мюсюлманин. Тези млади мъже вярват в такфир. Известен ли ти е този термин?
Габриел кимна утвърдително. Такфир беше доктрина, развита от ислямистите в Египет през XIX век — теологичен трик, предназначен да даде на терористите свещено позволение да убиват почти всеки, когото поискат, за да осъществят целта си да наложат шериата и да реставрират халифата… Първата му мишена бяха други мюсюлмани. Всеки един мюсюлмански ръководител, който не управлява по шериата, можеше да бъде убит чрез такфир, задето се е отклонил от исляма. Същото можеше да сполети всеки гражданин на ислямска държава или мюсюлманин, живеещ в западната демокрация. Според такфир, демокрацията беше ерес, защото бе заменила божиите закони с човешките. Със същото основание мюсюлманите, пребиваващи в демократични страни, бяха считани за апостати и можеха да бъдат изтребени. Точно тази идеология бе дала правото на Осама бен Ладен да изпраща самолети срещу сгради и да взривява посолства в Африка, макар че голяма част от жертвите бяха мюсюлмани. Такфир даваше право на иракските сунитски терористи да убиват когото си пожелаят, за да попречат в Багдад да се установи демократично управление. Той даваше право и на мюсюлманските младежи, родени във Великобритания, да се самовзривяват в лондонското метро и автобусите, макар че сред хората, които отвеждаха със себе си в рая, имаше и други мюсюлмани, които вероятно биха желали да останат малко по-дълго на земята.
— Тези млади мъже си имат лидер — продължи Ибрахим. — Той е отскоро в Амстердам, от осемнайсет месеца или малко повече. Египтянин е. Работи в интернет клуб и телефонна централа в Ауд Вест, но обича да се представя за ислямски теоретик и журналист. Твърди, че пише за ислямски списания и уебсайтове.
— Как се казва?
— Самир ал Масри… или поне така се представя. Твърди, че има връзки с муджахидините в Ирак. Казва на нашите момчета, че техният свещен дълг е да отидат там и да избиват неверниците, които са осквернили мюсюлманските земи. Проповядва такфир и джихад. Вечер се събират в неговия апартамент и четат Саид Кутб и Ибн Таймия. Свалят видеофилми от интернет и гледат как в тях се обезглавяват неверници. Пътуват заедно. Неколцина от тях ходиха с него в Египет. В „Ал Хиджра“ се носят слухове за Самир. В джамията винаги се клюкарства, но този път е различно. Самир ал Масри е опасен човек. Ако не е от Ал Кайда, тогава е от сродна организация.
— Къде живее?
— На Хьодсонстраат, номер 37. Апартамент Г.
— Сам?
Ибрахим подръпна замислено брадата си и кимна утвърдително.
— Каза ли на Соломон за Самир?
— Да, преди месеци.
— И тъй, защо ме проследи тази вечер?
— Защото преди два дни Самир и още четирима младежи от нашата джамия изчезнаха.
Алон спря и се вгледа в египтянина.
— Къде са отишли?
— Разпитах тук-там, но като че ли никой не знае.
— Знаеш ли имената на четиримата младежи?
Арабинът му подаде едно листче.
— Намери ги — каза той. — Защото се опасявам, че в противен случай ще падат сгради.
6. Западен Амстердам
— Наистина очаквах с нетърпение тази тайландска храна — каза Ели Лавон.
— Ще ти взема, но след като проникнем в апартамента на Самир.
— Кажи, моля те, къде смяташ да намериш тайландска храна в три часа през нощта?