— Умник. — Сиймор му върна паспорта. — Какво си търсил в Амстердам?
— Бях там по лични дела.
— Обясни по-подробно, ако обичаш.
— Боя се, че не мога.
— Знаеха ли нидерландците, че си там?
— Не точно.
— Ще го приема за „не“.
— Винаги съм знаел колко си добър, Греъм.
На лицето на Сиймор се изписа досада — знак, че му е писнало от словесния двубой. Негостоприемното посрещане не беше изненадващо за Габриел. Британските служби не харесваха неговата Служба. Те бяха арабисти по образование, антисемити по възпитание и все още бяха обидени на евреите, че бяха изхвърлили империята от Палестина.
— Какво имаш за мен, Габриел?
— Мисля, че бойна група на Ал Кайда от Амстердам е влязла във Великобритания през последните четиридесет и осем часа с намерението да извърши голям атентат.
— Само една група? — подхвърли иронично Сиймор. — Сигурен съм, че ще се чувстват като у дома си.
— Толкова ли е зле, Греъм?
Сиймор поклати утвърдително прошарената си глава.
— По последни данни ние наблюдаваме над двеста мрежи и отделни групировки на известни терористи. Половината от нашите млади мюсюлмани заявяват открито своето възхищение от Осама бен Ладен и над сто хиляди подкрепят атентатите в лондонската транспортна мрежа, което означава, че разполагат с голям контингент от потенциални доброволци, от който да черпят в бъдеще. Извини ме, че не изглеждам разтревожен само защото още една група от фанатизирани мюсюлмани е решила да пристигне тук.
— Може би не е само още една група, Греъм. Може би те са реална заплаха.
— Всички са реална заплаха — отвърна Сиймор. — Освен това не си сигурен, че са тук, нали?
— Опасявам се, че да.
— В такъв случай нека да се уверя, че съм разбрал правилно. В страната има шестнадесет хиляди известни ислямски терористи, но би трябвало да отклоня човешка сила и ресурси за откриването на група, за която мислиш, че може да е във Великобритания? — Думите му бяха посрещнати с мълчание и заместник генералният директор на МИ5 си отговори сам: — Ако беше някой друг, щях да отбия колата от пътя и да го накарам да слезе. Но ти имаш някаква следа, нали? Какво те кара да мислиш, че може да са тук?
Габриел му подаде плика със снимките.
— Това ли е всичко, с което разполагаш? Няколко снимки от ваканцията на Ахмед в Лондон? Нямаш билети за влака? Нито документ за наета кола? Нито прихванати имейли? Нямаш видео- или аудиозаписи?
— Те са били тук с наблюдателна мисия преди четири месеца. И името му не е Ахмед, а Самир.
— Самир кой?
— Самир ал Масри, улица „Хьодсонстраат“, номер 37, Ауд Вест, Амстердам.
Сиймор се вгледа в снимката, на която Самир стоеше пред сградата на Парламента.
— Нидерландец ли е?
— Египтянин, доколкото знаем.
— Доколкото знаете? А какво ще кажеш за другите членове на тази група фантом? Разполагаш ли с имената им?
Алон му подаде листчето с имената, което му беше дал Ибрахим Фаваз в Амстердам.
— Имаме информация, че групата се ръководи от джамията „Ал Хиджра“ на улица „Ян Хазенстраат“ в Западен Амстердам.
— И си сигурен, че е египтянин?
— Така се представя в Амстердам. Защо?
— Защото наскоро прихванахме в чата разговори на някои от най-радикално настроените ни египетски съотечественици.
— Разговори за какво?
— За взривяване на сгради, разрушаване на мостове, сваляне на самолети, избиване на хиляди хора в метрото… и други такива неща, които хората обсъждат, докато пият чай и хапват бисквити.
— Откъде идват?
Сиймор се поколеба за миг, после отговори:
— От Финсбъри Парк.
— Естествено.
Навярно нямаше по-показателен символ за сегашната сложна ситуация във Великобритания от централната джамия в Северен Лондон, известна като „джамията от Финсбъри Парк“. Построена през 1990 година с пари, дарени от краля на Саудитска Арабия, тя беше една от най-радикалните в Европа. През нейните врати бе минал всеизвестният терорист със скрити в обувките му експлозиви Ричард Рийд, както и „двадесетият хиджакър“ Закариа Мусауи, и алжирският терорист Ахмед Ресам, арестуван малко преди 2000-та година за заговор, целящ да взриви международното летище в Лос Анджелис. През 2003 г. британските спецотряди бяха нахлули в джамията по време на разследване за подготвян терористичен акт, включващ употребата на рицин. Това бе довело до смяна на ръководството. По-късно се разкри, че един от членовете на новосформираната управа е бивш ръководител на „Хамас“. След като увери британското правителство, че е миролюбив гражданин, му бе разрешено да остане на поста си.