След няколко секунди вратата отвори мъж, облечен в бледосива галабия. Той покани Мандали в антрето, после го въведе в прекрасна всекидневна, гледаща към Нил. На пода седеше по турски мъж в напреднала възраст с дълга прошарена брада, който носеше бяла галабия и бяла плетена шапчица на темето. Хюсеин целуна стареца по съсухрените бузи и седна на пода срещу него.
— Имаш ли новини от улицата? — попита шейх Таид Абдул Разак.
— Силите на Мубарак обкръжиха Имбаба и започнаха да навлизат в квартала. В други части на страната армията и полицията ни нанасят тежки удари. Ел Фаюм, Ел Миня, Асют и Луксор също са нападнати. Положението е напрегнато. Трябва само една искра — и ще експлодира.
Шейхът запрехвърля зърната на броеницата си и погледна към другия мъж.
— Донеси ми касетофона и аз ще осигуря искрата.
Мъжът със сивата галабия сложи един касетофон до краката на шейха и го включи. Час по-късно Хюсеин Мандали отново си проправяше път по уличките на Имбаба, този път със съдбоносната касета, скрита в единия чорап. До падането на нощта възванието щеше да бъде разпространено чрез мрежата на популярните джамии и нелегалните джихадски групи. Всичко оттам насетне щеше да бъде в ръцете на Аллах. Хюсеин бе сигурен само за едно. Водите в канавките на Имбаба скоро щяха да почервенеят от кръвта на войниците на Фараона.
22. Амстердам
понеделник, 9:30 ч.
„Хелен“ беше ниска и непривлекателна, боядисана в шоколадовокафяво с червени кантове. По перилата й бяха поставени сандъчета с цветя, а на кърмата се поклащаше малка лодка с извънбордов мотор. Интериорът й бе обновен наскоро: електроуреди от неръждаема стомана блестяха в малката, но елегантна кухня, удобната всекидневна бе обзаведена с мебели в скандинавски стил. От стените бяха свалени три модернистични картини със съмнителен вкус и на тяхно място бе закачена едромащабна карта на Амстердам и няколко дузини снимки на мюсюлманин на напреднала възраст. На стъклената маса в трапезарията бе поставен лаптоп със защитен комуникационен софтуер, а пред него седеше дребен мъж, който сякаш беше навлякъл всичките си дрехи. Габриел го помоли да загаси цигарата си. След нощното каране от Париж го мъчеше силно главоболие.
— Ако Ибрахим Фаваз е терорист, той със сигурност не се държи като такъв — каза Ели Лавон. — Не прави нищо, което може да се изтълкува като елементарно предпазване от следене, а действията му са предсказуеми и открити.
Алон погледна към картата на Амстердам на стената, където ежедневният маршрут на Ибрахим бе представен с дебела червена линия. Тя тръгваше от неговия апартамент на площад „Аугуст Алебеплейн“, минаваше през Ислямския културен център в Западен Амстердам, пазара „Тен Кате“ и стигаше до джамията „Ал Хиджра“. Часовете на пристигане и тръгване бяха педантично записани и онагледени със снимки от наблюдението.
— Къде? — попита Габриел. — Къде можем да го хванем?
Лавон стана и отиде до картата.
— Според експертното ми мнение има само едно подходящо място. Ето тук. — Той чукна два пъти картата с късия си показалец. — В края на Ян Хазенстраат. Фаваз минава оттам на път за вкъщи след вечерната молитва в джамията. Улицата е сравнително тиха за Амстердам и ако успеем да извадим от строя уличните лампи, няма да ни види, че идваме. — Ели се обърна и погледна Габриел. — Кога смяташ да го направим?
Отговорът дойде от кухнята, където Сара правеше нова кана с кафе.
— Тази вечер — каза тя. — Нямаме друг избор, освен да го заловим тази вечер и да започнем разпита.
— Тази вечер? — Лавон извърна очи към приятеля си и му се усмихна невярващо. — Преди година обучавах това дете как да върви по улицата като професионалист. Сега то ми казва, че трябва да отвлека човек от гъстонаселен европейски град, след като съм го наблюдавал по-малко от четиридесет и осем часа.
— За съжаление детето е право, Ели. Налага се да го направим тази вечер и да започнем разпита.
Лавон отново седна на стола си и скръсти ръце.
— Спомняш ли си колко време наблюдавах Цвайтер в Рим, преди да започнем да обсъждаме как да го убием? — И сам отговори на въпроса си: — Три седмици. И това беше за убийство, а не за отвличане. Знаеш какво казва Шамрон за този род операции.
— Казва, че е по-лесно да оставиш труп на тротоара, отколкото да вкараш жив човек в колата, с която ще го отвличаш. — Габриел се усмихна. — Ари умее да се изразява точно, нали?