23. Белият дом
понеделник, 12:45 ч.
Никълас Сканлън веднага разпозна натрапника, който чукаше на вратата на кабинета му. Две почуквания, резки като от чукче за гвоздеи. Прессекретарят на Белия дом изчака да изтекат десет секунди, преди да вдигне поглед от книжата си. Главната кореспондентка на Ен Би Си в Белия дом — Мелиса Стюарт, се бе облегнала със скръстени ръце на касата на вратата, а наскоро боядисаната й коса бе разрошена от предаването на живо на Северната морава.
— Какво искаш, Мелиса?
— Трябва да поговорим.
— Пак ли няма хартия в дамската тоалетна?
Тя влезе в кабинета и затвори вратата.
— Заповядай, Мелиса — каза саркастично Сканлън. — Седни.
— С удоволствие, Ник, но малко бързам.
— Какво мога да направя за теб?
— Да потвърдиш историята.
Сканлън зарови из книжата си, за да печели време.
— С какво разполагаш?
— Знам кой държи като заложница Елизабет Холтън.
— Ами кажи, Мелиса. Всички искаме да узнаем това.
— Хора от „Мечът на Аллах“, Ник. Преди няколко дни едно дивиди със запис на Елизабет е било оставено някъде в Южна Англия. Те искат да им върнем шейх Абдула и ако до петък вечер той не отлети за Египет, ще убият Елизабет.
— Какъв е източникът ти?
— Това не ми звучи като отричане.
— Моля те, отговори на въпроса.
— Нали не очакваш наистина да ти разкрия източника си?
— Можеш да ме насочиш за естеството му.
— Силите на реда — отговори тя. — Но мога да ти кажа само това.
Никълас се завъртя със стола си и погледна през бронираното стъкло на прозореца към Северната морава. Проклетото изтичане на информация… Цяло чудо бе, че толкова дълго бяха успели да го запазят в тайна. Бяха изминали само шест месеца, откакто Сканлън бе напуснал доходната си работа като лобист и шеф на връзки с обществеността, за да дойде да работи за президента, но за това време се бе сблъскал с предостатъчно доказателства за изтичане на информация във Вашингтон. И колкото по-лоши бяха новините, толкова по-бързо се разчуваха. Запита се какво ли би могло да мотивира висш федерален служител на реда да пусне такава новина на репортер. Отново се завъртя със стола си и се взря в големите сини очи на Мелиса. „Ама разбира се!“ — помисли си той.
— Все още ли спиш с онзи тип от Бюрото?
— Не се бъркай в личния ми живот, Ник.
— Ще ти дам един малък съвет и се надявам да го приемеш в смисъла, в който ти го казвам. Това не е история, която би искала да публикуваш първа.
— Това също не ми звучи като отричане.
— Както можеш да се досетиш, точно сега участваме в някои много деликатни операции из целия свят, операции, които ще бъдат изложени на риск, ако тази новина бъде разкрита, преди да сме готови.
— Съжалявам, Ник, но това е твърде голяма новина, за да бъде пренебрегната. Ако е вярна, трябва да се огласи. Американският народ има право да знае кой държи дъщерята на посланик Холтън.
— Дори ако това доведе до смъртта й?
— И преди си падал ниско, но този път си направо гаден.
— Мога да стана и по-гаден, Мелиса. Ще отрека, че това е вярно, и после ще те разоблича пред съда.
Кореспондентката се обърна и хвана дръжката на вратата.
— Почакай — каза Сканлън, като тонът му внезапно се смекчи. — Навярно можем да постигнем съгласие.
— Какво имаш предвид?
— Колко време можеш да ми дадеш?
— Десет минути.
— Двайсет.
— Петнайсет.
Никълас кимна в знак на съгласие. Госпожица Стюарт погледна часовника си.
— Ако телефонът в стаята ми не звънне след петнайсет минути — каза тя, — ще изляза на моравата и ще кажа на света кой държи Елизабет Холтън.
Президентът седеше зад бюрото си, когато след три минути Никълас Сканлън влезе в Овалния кабинет, придружен от шефа на канцеларията на Белия дом Уилям Бърнс и съветника по националната сигурност Сайръс Мансфийлд.
— Защо гледате така мрачно, господа? — попита той.
— Изтекла е информация, господин президент — отговори Сканлън. — Кореспондентката на Ен Би Си знае кой държи Елизабет.
Президентът изруга тихо и стисна очи от гняв. Вече над седмица вървеше по ръба на острието, показвайки пред обществото загриженост за съдбата на дъщерята на своя приятел, докато в същото време показваше ясно на терористите, че не са успели да извадят от строя най-могъщия човек на планетата. Само неговите най-близки сътрудници бяха наясно с физическата и емоционалната болка, която му бе причинило отвличането.