— Какво предлагаш, Ник?
— Да хванем бика за рогата, сър. Смятам, че ще е по-добре за страната и останалата част от света да чуят новината от вас, отколкото от Мелиса Стюарт.
— Колко време имаме, преди да я пусне в ефир?
Сканлън погледна часовника си.
— Девет минути, сър.
Президентът премести поглед от своя прессекретар към съветника по националната сигурност Сайръс Мансфийлд.
— Трябва да знам дали ще изложа на риск някоя секретна операция, ако говоря пред обществото. Свържете се с директора на ЦРУ. С държавния секретар също.
— Добре, сър.
Президентът отново погледна Сканлън.
— Ако приемем, че никой няма възражения, къде би искал да го направя?
— Залата за конференции ми се струва подходяща.
— Но без никакви въпроси.
— Предварително ще го разясня на репортерите.
— Как ще се оправиш с Мелиса Стюарт?
— Ще трябва да й обещаем нещо — отговори Никълас. — Нещо голямо.
— Не можем ли просто да апелираме към чувството й за благоприличие и патриотизма й?
— Говорим за Мелиса Стюарт, господин президент. Не съм сигурен дали тя има сърце, да не говорим за патриотизъм.
Президентът въздъхна тежко.
— Можеш да й кажеш, че първото интервю, което ще дам, когато това свърши, ще бъде за новините на Ен Би Си. Това би трябвало да я зарадва.
— Но ще ми създаде проблеми с другите журналисти, сър.
— Боя се, че това са твои проблеми, Ник, не мои.
— Искате ли да подготвя изявлението ви, сър?
Президентът поклати глава.
— С това мога да се справя и сам.
Мелиса Стюарт си облече палтото и се готвеше да тръгне към Северната морава, когато телефонът в стаята й иззвъня.
— Обаждаш се в последната секунда, не мислиш ли?
— Извинявай, Мелиса. За момент забравих, че ти си центърът на света.
— Закъснявам за важно предаване на живо, Ник.
— Отмени го.
— Какво имаш за мен?
— След двайсет минути президентът ще бъде в залата за конференции, за да каже на света, че „Мечът на Аллах“ държи Елизабет Холтън като заложник и иска да освободим шейх Абдула. Преди появата му можеш да съобщиш, че от Ен Би Си Нюз са научили, че госпожица Холтън е отвлечена от египетска радикална ислямистка групировка и се очаква президентът да съобщи повече за това. Ако се придържаш към сценария, твоята телевизия ще получи първото интервю от президента след приключване на случая. Ако не го направиш, ще посветя остатъка от времето си в Белия дом, за да ти вгорча живота. Споразумяхме ли се?
— Смятам, че да.
— Ще се видим в залата за конференции след десет минути. И не се опитвай да вмъкнеш нещо допълнително, Мелиса. Ще слушам внимателно.
Президентът на Съединените щати се качи на подиума в залата за конференции на Белия дом точно в тринадесет часа и трийсет минути източно време и информира света, че неговата кръщелница е взета като заложник от египетската терористична групировка „Мечът на Аллах“. В замяна на нейното освобождаване похитителите са поискали от САЩ да освободят шейх Абдула Абдул Разак. Той даде ясно да се разбере, че това искане никога няма да бъде удовлетворено. Президентът призова терористите незабавно да освободят Елизабет, предупреди ги, както и техните покровители, че ще бъдат изправени пред съда, и благодари на американския народ за молитвите и подкрепата.
В тринадесет часа и трийсет и две минути той слезе от подиума и остави своя прессекретар Никълас Сканлън да се оправя сам с потресените журналисти. Ейдриън Картър натисна бутона за пауза на дистанционното и погледна към вратата на кабинета си, където стоеше по риза и тиранти заместник-директорът на Управлението Шепард Кантуел.
— Какво мислиш? — попита Кантуел.
Картър се поколеба, преди да отговори. Шепард задаваше въпроси на другите само когато искаше да изкаже собствено мнение. Не можеше да се спре. Беше анализатор.
— Смятам, че се справи добре при тези обстоятелства — отговори Ейдриън. — Заяви ясно на терористите, че няма да бъдем техни заложници и няма да преговаряме с тях.