— Трупът може да ни отведе до отвлечената американка — каза той. — Свържи се незабавно с началника на полицията и го информирай за това.
— Нещо друго, сър?
— Открих в джоба му билет за ферибота от Портсмът до Хавър. Ако този човек наистина е един от терористите, това може да означава, че сега американското момиче е във Франция.
От този момент нататък събитията се развиха със забележителна точност и бързина. От оперативно-комуникационния център откриха веднага началника на норфъкската полиция, който вечеряше с приятели и семейството си в Норич, и му съобщиха за откритието. Той стана от масата и дискретно предаде информацията на своите началници в Министерството на вътрешните работи, които на свой ред информираха „Кобра“ и френската национална полиция. Петнайсет минути след първоначалното обаждане на старши следователя от плажа новината за разкритията стигна до американския екип на Гроувнър Скуеър. От посолството бе изпратена шифрована телеграма до всички федерални агенции, включени в издирването на Елизабет Холтън, в това число и ЦРУ.
В осемнадесет часа и осемнайсет минути източно време нейно копие стигна до Ейдриън Картър, който в този момент седеше на обичайния си стол в оперативния център на ЦРУ и наблюдаваше супернезаконния таен разпит, който се провеждаше в една изоставена провинциална къща в полята на Северна Германия. Той бързо прочете бележката и за първи път от седмица насам почувства мимолетна надежда. После сложи настрана телеграмата и се загледа в монитора. От пет минути нямаше картина. Изглежда, Габриел бе направил почивка за вечеря.
27. Северна Германия
вторник, 00:36 ч.
Донесоха дрехите му, после и храна: ориз и боб, твърдо сварени яйца и сирене, арабски питки и подсладен чай. Той изяде една хапка, след това побутна чинията към Габриел. Отначало Алон отказа, но Ибрахим настоя и така двамата седяха известно време — пленник и разпитващ, — поделяйки мълчаливо простичките ястия.
— Ние, мюсюлманите, имаме традиция, наречена Еид — каза Фаваз. — Ако трябва да заколим овца, даваме й да се нахрани за последен път. — Той вдигна очи от чинията и погледна Габриел. — Това ли правиш сега, приятелю? Даваш на жертвения агнец да вкуси за последен път от живота?
— Колко време те държаха? — попита Алон.
— Шест месеца — отговори Ибрахим. — Освобождаването ми бе също толкова безцеремонно и недостойно, както арестът и хвърлянето ми в затвора. Изведоха ме в дрипи на улицата и ми наредиха да си вървя вкъщи. Когато влязох у дома, жена ми изпищя. Помисли ме за крадец. Не ме позна.
— Предполагам, че дъщеря ти не е била там, като си се върнал.
Ибрахим отчупи парче от питката и мълчаливо взе да побутва ориза с него.
— Тя умря онази нощ в стаята за мъчения в Ел Миня. Беше пребита до смърт от служителите на тайната полиция на Мубарак. Заровиха тялото й в незнаен гроб някъде в пустинята и не ми разрешиха да го видя. За тях това беше друга форма на мъчение.
Той отпи от чая си, гледайки отнесено в празното пространство.
— Съпругата ми ме обвини за смъртта на Джихан. Беше права, разбира се. Ако не се бях присъединил към „Мечът на Аллах“, никога нямаше да я арестуват. В продължение на много дни жена ми дори не ме поглеждаше. След седмица бях уведомен от университета, че не се нуждаят повече от услугите ми. Бях съсипан. Изгубих всичко: работата си, дъщеря си, достойнството си.
— И реши да напуснеш Египет?
— Нямах избор. Да остана би означавало да живея нелегално. Исках да прекратя връзките си с „Мечът на Аллах“. Не исках да участвам в движението. Исках нов живот на място, където хората не убиват малки момичета в стаи за изтезание.
— А защо избра Амстердам?
— Семейството на жена ми живееше в Ауд Вест. Те ни казаха, че мюсюлманската общност в Нидерландия се разраства и че повечето нидерландци са сърдечни и толерантни. Кандидатствах за виза в нидерландското посолство и те веднага ми дадоха.
— Предполагам, че си пропуснал да ги уведомиш за връзката ти с „Мечът на Аллах“.
— Може и да съм забравил този факт.
— А останалата част от историята, която ми разказа онази нощ в Амстердам?
— Беше напълно вярна. Строих пътища, после ги метях. Изработвах мебели. — Той вдигна осакатената си ръка. — Дори и след като загубих пръстите си.
— И не си поддържал контакт с членове на групировката?