— Разказваше ми за 11 септември. Моля те, продължавай.
— Беше като земетресение, разлом в хода на историята, не само за Запада, но и за нас.
— За мюсюлманите?
— Ислямистите — поправи той Алон. — Американците си направиха погрешни изводи след 11 септември. Те видяха танцуващи мюсюлмани по улиците в целия Арабски свят и в Европа, затова предположиха, че всички мюсюлмани и ислямисти подкрепят Осама. Сложиха ни всичките под един знаменател с Бен Ладен и Зауахири. Не си дадоха сметка, че за човек като мен, тоест умерен ислямист, атентатите на 11 септември бяха също толкова безсъвестни и варварски, както за целия цивилизован свят. Ние, умерените ислямисти, смятаме, че Осама и Ал Кайда направиха ужасна тактическа грешка, като нападнаха Съединените щати и започнаха битка, която вероятно не могат да спечелят. Ние мислим, че Осама е ислямски шарлатанин, който нанесе повече вреда на каузата на исляма, отколкото всички изменнически светски режими, взети заедно. Освен това смятаме, че убийството на хиляди невинни хора не е ислямски акт, защото нарушава ислямските закони и традиции. Деветнайсетимата терористи са били поканени като гости в Америка и са били морално задължени да се държат като такива. Вместо това, те проляха кръвта на своите домакини. Независимо какво мислите за нас и нашата религия, ние сме гостоприемни хора. Не убиваме гостите си.
Той отново бутна чинията си към Габриел. Алон си взе половин варено яйце и парче сирене.
— Предполагам, че Ишак не вижда нещата по този начин.
— Да, така е — съгласи се Ибрахим. — Единайсети септември го тласна към ръба на пропастта.
— А какво го тласна отвъд ръба?
— Ирак.
— Къде го вербуваха?
— По онова време живееше в Амстердам с жена си — египтянка на име Ханифа — и сина им Ахмед. Дни след американското нахлуване той отиде в Египет, където установи контакт с „Мечът на Аллах“. Те му осигуриха началното обучение в тайните школи и лагери в пустинята, после му помогнаха да замине за Ирак, където се обучаваше и прилагаше на практика наученото заедно с бойците на Ал Кайда в Месопотамия. След шест месеца напусна Ирак и се върна в Амстердам. Поддържаше близки отношения със Самир ал Масри. Месец по-късно се премести със семейството си в Копенхаген, където започна работа в така наречения Датски съвет по ислямските въпроси. Опасявам се, че този съвет не е нищо друго, освен прикритие за джихадска дейност.
— Синът ти е организирал втора група от Копенхаген?
— Така изглежда.
— И когато Самир и неговата група изчезнаха от Амстердам няколко дни преди атентата, ти реши да се свържеш с мен. Даде ми само толкова информация, колкото се надяваше, че ще е достатъчна за провала на операцията, така че синът ти да не бъде заловен по време на нея.
Фаваз стоически кимна.
— Ти ме излъга — каза Габриел. — Измами ме, за да спасиш живота на сина си.
— Всеки добър баща щеше да направи същото.
— Не, Ибрахим, не и когато е изложен на опасност животът на невинни хора. Над триста души загинаха заради теб и сина ти. Ако ми беше казал истината, цялата истина, можехме заедно да спрем атентата. Вместо това, ти ми подхвърли трохи, същите трохи, които си дал на офицера от Египетската служба за сигурност преди двайсет и пет години, когато си се опитал да спасиш живота на дъщеря си.
— А ако ти бях казал повече онази нощ? Къде щях да свърша? Американците щяха да допуснат, че съм терорист. Щяха да ме качат на самолет и да ме откарат в Египет, за да бъда отново изтезаван.
— Знаеше ли, че целта е Лондон? Знаеше ли, че планират да отвлекат Елизабет Холтън, за да я заменят с твоя приятел шейх Абдула?
— Не знаех нищо за плановете им. Момчетата са изключително добре обучени. Някой опитен специалист дърпа конците.
— Да, така е — каза колебливо Габриел. — Може би този някой си ти, Ибрахим. Може би ти си мозъкът на цялата операция. Може би теб наричат Сфинкса.
— Склонността да се вярва в необикновени неща е присъща на арабите, господин Алон, а не на ционистите. Колкото повече време губите за преследването на идеи, глупави като тази, толкова по-малко време имаме да открием дъщерята на посланика и да я върнем жива в дома й.
Габриел се впечатли от една дума в отговора на Фаваз: имаме.
— И как ще направим това?
— Смятам, че Ишак е един от терористите, които държат американката като заложник.