— В момента избягването на скандал в тази страна не е сред нашите приоритети — заяви Картър. — Искаме го и го искаме сега. Предполагам, че е под наблюдение.
— Не, Ейдриън, не се сетих за това.
— Опитай се да сдържаш фаталистичното си израелско чувство за хумор.
— Разбира се, че е под наблюдение.
— Тогава, предполагам, не би имал проблем да го предадеш в наши ръце.
— Никакъв проблем — отвърна Алон. — Но вие няма да го получите.
— Бъди разумен, Габриел.
— Аз съм единственият, който е разумен, Ейдриън. И ако главорезите ти се приближат до него, ще им се случи нещо лошо.
Картър тежко въздъхна.
— Изглежда, стигнахме до задънена улица.
— Да, така е.
— Предполагам, че имаш алтернативен план. И предполагам, че нямам друг избор, освен да го чуя.
— Съветът ми към теб е да бъдеш търпелив, Ейдриън.
— Тя ще умре в шест часа в петък вечер. Нямаме време да бъдем търпеливи.
— Дадох ви адреса на мястото и телефонния номер, на който един от похитителите на Елизабет се обажда редовно. В арсенала си имаш Националната агенция за сигурност — най-голямата и най-модерно оборудваната разузнавателна служба на нашата планета, служба, която е в състояние да прихване всеки факс, телефонен разговор и интернет комуникация в света във всяка секунда на деня. Дай телефонния номер на Ишак в Копенхаген на Националната агенция за сигурност и им кажи, когато той позвъни тази вечер, да впрегнат всичките си ресурси, за да отговорят само на един въпрос: Къде е той?
Картър се изправи и се запъти към минибара. Избра си безалкохолна напитка, но след като погледна ценоразписа, промени решението си.
— За да се свърши добре тази работа, трябва да се сложи „бръмбар“ на телефона в апартамента и екип, който да наблюдава непрекъснато съпругата и сина на Ишак.
— А какво смяташ, че сме правили през целия ден, Ейдриън? Гледали сме филми в хотелската си стая? — Габриел погледна към Сара. — Ти си агентът за свръзка, Сара. Моля те, докладвай на шефа си за нашата днешна дейност.
— Ханифа и Ахмед Фаваз живеят в квартал на Копенхаген, наречен Ньоребро — започна младата жена. — Апартаментът им се намира в комплекс от сгради, строени в началото на века, почти град в града. Във всяко жилище може да се влезе през главния вход или през задната врата. Късно тази сутрин, когато Ханифа изведе Ахмед на разходка и пазаруване, ние се промъкнахме през задната врата и поставихме… — Погледна към Алон. — Как се наричаше устройството, което сложихме на телефона?
— „Стъкълце“ — отговори Габриел. — То осигурява покритие на стаята, както и на всички разговори, водени по телефона.
— Боже! — изпъшка тихо Картър. — Моля те, кажи ми, че не си въвлякъл мой агент във влизане с взлом посред бял ден в Копенхаген.
— Тя е добре обучена, Ейдриън. Трябва да се гордееш с нея.
— Сложихме подслушвателно устройство и на телефона в Съвета по ислямските въпроси — продължи Сара. — Разпределителната кутия е в една алея зад сградата. Това беше лесно.
— Предполагам, че те са и под визуално наблюдение.
Алон се намръщи, сякаш намираше въпроса на Ейдриън за — меко казано — обиден. Картър сведе очи към картините на хаоса, показвани по телевизията.
— Изпратиха ме тук да те отстраня, а сега се оказвам доброволец за самоубийствена мисия. — Той изключи телевизора и погледна към Габриел. — Добре… ти спечели. Всъщност ние още снощи дадохме телефонния номер на Националната агенция за сигурност. Ако приемем, че Ишак се обади от мобилен телефон, те казват, че ще им отнеме около час да определят приблизителното му местоположение. Когато това стане, ще уведомим съответните местни власти и ще започнем издирването.
— Тези местни власти трябва да са наясно, че момичето ще бъде убито, ако се опитат да го спасят.
— Ще изпратим недвусмислено съобщение. — Картър се намръщи. — Сега ти и екипът ти отговаряте за физическото наблюдение на съпругата и сина в Копенхаген. Заминавам за Лондон, за да обясня защо не се подчиних на пряката заповед да прекратя участието ти в тази операция. Съдбата на Елизабет Холтън, както и моята кариера, са в твоите ръце, Габриел. Направи всичко възможно да не ни изоставиш.
30. Затворът „Тора“, Египет