34. Над Колорадо
вторник, 15:28 ч.
Бизнес самолетът „Фалкон-2000“ се затресе, когато навлезе в буреносните облаци над равнините на Източно Колорадо. Лорънс Строс — един от най-могъщите вашингтонски адвокати, свали очилата си за четене и стисна с два пръста основата на носа си. Той не обичаше да лети и избягваше пътуването със самолет винаги, когато можеше, особено с частни самолети, които смяташе за смъртоносни крилати капани. Поради естеството на сегашния случай клиентът на Строс му бе наредил да отлети от Вашингтон за Колорадо с взет под наем самолет при изключителна секретност. Обикновено Лорънс не позволяваше на клиентите да определят работния му график или начина на пътуване, но този път бе направил изключение. Клиентът бе негов личен приятел и по една случайност — президент на Съединените щати, а задачата, която бе възложил на Строс, бе толкова секретна, че само президентът и министърът на правосъдието знаеха за нея.
Самолетът излезе от облаците и люшкането престана. Лорънс сложи отново очилата си и погледна към отворената папка на работната масичка пред него: САЩ срещу шейх Абдула Абдул Разак. Папката бе получил късно предишната вечер в Белия дом лично от президента. Строс бе научил повече след прочита на федералното дело срещу египетския духовник и смяташе, че то е било картонена кула. В ръцете на умел адвокат кулата е могла да бъде съборена само с леко перване — добре формулиран иск за прекратяване на делото. Ала шейхът не бе разполагал с умел адвокат, а само със служебен защитник от Манхатън, който бе паднал право в капана на прокурора. Ако Лорънс Строс бе адвокат на шейха, делото никога нямаше да стигне до съда. Абдула щеше да бъде обвинен в много по-леко престъпление или — най-вероятно — щеше да излезе от съдебната зала като свободен човек.
Но Строс не поемаше дела като това на шейх Абдула. В действителност той рядко поемаше „дела“. Във Вашингтон бе известен като адвокат, когото никой не познаваше, но всички желаеха да наемат. Той никога не говореше пред пресата и не ходеше по коктейли. Единствения път, когато влезе в съдебната зала за последните двайсет години, свидетелства срещу човек, нападнал го по време на ранното му сутрешно бягане в северозападния вашингтонски парк Батъри Кембъл. Лорънс никога не бе печелил голям съдебен процес и нито едно новаторско обжалване не носеше неговото име. Той действаше в сенките на Вашингтон, където политическите връзки и личните приятелства имаха по-голямо значение от професионалния престиж, и за разлика от повечето си колеги от вашингтонската юридическа общност, притежаваше способността да пресича политическите граници. Бе избрал политиката на прагматизма и мнението му бе толкова високо ценено, че обикновено прекарваше няколко уикенда годишно в Кемп Дейвид, независимо коя партия бе на власт. Лорънс Строс прекъсваше пазарлъци и потушаваше конфликти, беше помирител и умееше да постига компромиси. Той създаваше проблеми и ищците се оттегляха. Строс възприемаше съдебните процеси като своеобразна игра на зарове, а той не играеше хазартни игри, като се изключи покерът в четвъртък вечер с председателя на Върховния съд на Съединените щати, двама бивши министри на правосъдието и председателя на правната комисия към Сената. Миналата седмица бе спечелил много. Обикновено ставаше така.
От интеркома на самолета се чу пращене, последвано от гласа на пилота, който съобщи на Лорънс, че ще кацнат след десет минути. Строс мушна папката в дипломатическото си куфарче и се загледа в заснежената равнина, която бавно се приближаваше, сякаш за да го посрещне. Притесняваше се, че са го пратили за зелен хайвер. Бяха му се паднали слаби карти, но така беше и с опонента му. Трябваше да блъфира, а той не обичаше да го прави. Блъфирането беше за губещите. А единственото нещо, което Лорънс мразеше повече от летенето, бе да губи.
Федералният затвор с извънредно строг режим, известен още като „Супер Макс“ или „Алкатрас на Скалистите планини“, се издига на три километра южно от град Флорънс, Колорадо, скрит от погледа на обществото от заоблените кафяви хълмове на високопланинската пустиня в Колорадо. Там са затворени четиристотин от най-закоравелите и опасни престъпници, в това число Теодор Качински, Тери Никълс, Ерик Рудолф, Матю Хейл, Дейвид Лейн и Антъни Касо — Газопровода — второстепенен бос от мафиотската фамилия Лукезе. Сред стените на „Супер Макс“ пребивава и голям контингент ислямски терористи, в това число Закариас Мусауи, Ричард Рийд и Рамзи Юсеф — организатор на първата атака срещу Световния търговски център през 1993 г. Независимо от прославените му обитатели, неотдавнашни разкрития сочеха, че персоналът критично е намалял и затворът далеч не е толкова сигурен. Прокурори от Калифорния бяха научили, че лидерът на мексиканската мафия Рубен Кастро ръководи своите престъпни дела в Лос Анджелис от килията си в „Супер Макс“, а властите в Испания бяха открили, че Мохамед Саламех — участник в атентата срещу Световния търговски център, е поддържал кореспонденция с терористичните групи, свързани с бомбените атентати в мадридското метро. Докато минаваше през външната врата, седнал на задната седалка на събърбана на ФБР, Строс се надяваше, че пазачите ще съумеят да запазят тайната поне до началото на обратния му полет.