Пазачът поклати глава.
— Това е против правилата.
— Аз поемам пълната отговорност.
— Съжалявам — отвърна пазачът, — но това правило няма изключения в „Макс“. Никога не сваляме белезниците на затворниците, когато са извън килиите. Нали така, шейх Абдула?
Пазачите потупаха шейха по гърба и тръгнаха обратно към затворническия блок. Египтянинът не отговори нищо, вместо това впери черните си очи в тези на Строс.
— Кой сте вие? — попита той на английски със силен арабски акцент.
— Казвам се Артър Хамилтън — отвърна Лорънс.
— За американското правителство ли работите, господин Хамилтън?
Строс поклати отрицателно глава.
— Искам да изясня от самото начало, че съм частно лице. Нямам никаква връзка с правителството на Съединените щати.
— Но със сигурност не сте дошли на това място по собствено желание. Несъмнено са ви изпратили други хора.
— Така е.
— Кой ви изпрати тук?
Лорънс погледна към пазачите на кулата, после право в шейх Абдула.
— Пратеник съм на президента на Съединените щати.
Шейхът прие информацията безпристрастно.
— Очаквах ви — каза той спокойно. — Какво мога да направя за вас, господин Хамилтън?
— Предполагам, знаете, че хора от вашата организация са отвлекли дъщерята на американския посланик в Лондон и заплашват да я убият, ако Съединените щати не ви освободят и не ви върнат в Египет.
— Подбирайте думите си, господин Хамилтън. В нашите очи Елизабет Холтън е легитимно средство. Смъртта й, ако се стигне дотам, няма да бъде убийство, а оправдана екзекуция.
— Значи сте наясно какво се случва заради вас?
— Напълно, господин Хамилтън.
— Свързан ли сте по някакъв начин с нападението?
— Питате ме дали съм го наредил или планирал?
— Точно това ви питам.
Шейхът бавно поклати глава.
— Нямам връзка с „Мечът на Аллах“ от момента на моето затваряне тук. Каквото е направено за мен, е извършено без моето одобрение или знание.
— От вашия брат?
— Не бих могъл да знам. — Шейхът леко се усмихна. — Много сте добър в задаването на въпроси, господин Хамилтън. Предполагам, че сте адвокат?
— Познахте, шейх Абдула.
— Оценявам вашата прямота. Ще ми позволите ли да ви задам един въпрос?
Строс кимна утвърдително.
— Искате ли да приемете исляма, господин Хамилтън?
— Моля?
— Като благочестив мюсюлманин, аз съм длъжен да правя много неща, включително и да даря исляма на неверниците.
— Опасявам се, че вече съм положил своята клетва за вярност, шейх Абдула.
— Християнин ли сте?
— Вярвам в закона, шейх Абдула.
— Единственият закон, който има значение, е Божият.
— А какво би казал Бог за зверствата, които са били извършени в Европа заради вас? Какво би казал Бог за убийството и отвличането на невинни хора?
— Броят на загиналите бледнее пред този на изтезаваните и убитите от вашия приятел Хосни Мубарак. Той е нищо в сравнение с броя на невинните мюсюлмани, които загинаха заради американската и британската авантюра в Ирак. — Шейхът замълча за момент. — Знаете ли какво се случи в моята страна, след като самолетите на Осама се врязаха в двете ви кули? Правителството ви даде на режима на Мубарак списък с имена — стотици имена, господин Хамилтън. А знаете ли какво направиха Мубарак и неговата тайна полиция? Арестуваха всички тези хора и безмилостно ги изтезаваха, макар да нямаха нищо общо с 11 септември.
— И това оправдава отвличането и убийството на невинна жена?
— Несъмнено. — Шейхът обърна лицето си към лампите. Под ярката светлина то изглеждаше съвсем бледо. — Но президентът не ви е изпратил да биете целия път от Вашингтон дотук, за да водите дебати, нали, господин Хамилтън?
— Така е, шейх Абдула, не ме е изпратил за това.
— Тогава каква е целта на вашето посещение?
— Президентът ме изпрати да ви поискам услуга. Той би искал да издадете фетва, която осъжда действията на вашата организация и изисква незабавното освобождаване на Елизабет Холтън. Президентът вярва, че вашите думи ще имат огромно влияние върху похитителите.
— Нейните похитители слушат други гласове, господин Хамилтън. Моят ще е само фон.