— Да се надяваме, че дотогава ще сме открили друг начин да си пълним резервоарите на колите.
— Ще откриете — каза Габриел. — А ние ще бъден принудени да се изправим сами срещу звяра.
Той пъхна няколко банкноти под чашата за кафе и се изправи. Поеха към далечния край на парка покрай редица павилиони за храна. Сара седеше до една дървена масичка и ядеше скариди с черен хляб. Тя пусна недоядените скариди в коша за боклук, докато Картър и Алон бавно я подминаха, и ги последва.
— Като говорим за Египет, снощи почти направихме пробив. От Египетската служба за сигурност са арестували агент на „Мечът на Аллах“, наречен Хюсеин Мандали. Имал нещастието да бъде заловен с касета с проповед на шейх Таид — проповед, която е била записана след отвличането. Оказа се, че Мандали е присъствал на записа, извършен в апартамент в Замалек. Този апартамент е собственост на саудитския благодетел на групировката — принц Рашид бен Султан. От известно време принцът е в нашето полезрение. Изглежда, че финансовата подкрепа за ислямските терористи е нещо като хоби за него, също като соколите и уличниците.
Ейдриън измъкна лулата от джоба на палтото си.
— Хора на Египетската служба за сигурност са претърсили апартамента и са открили, че мястото е било напуснато съвсем скоро. Поискахме разрешение да разпитаме Мандали и ни информираха, че в момента не е налице.
— Което означава, че вече не е за показване.
— Или дори по-лошо.
— Все още ли искаш да изпратиш моя Джо на разпит в Египет?
— Ти победи в този случай, Габриел. Въпросът е какво да правим сега.
— Може би е време да си поговорим с Ишак.
Картър се закова намясто и погледна към Алон.
— Какво точно имаш предвид?
Габриел му обясни своя план, докато вървяха по една тиха калдъръмена улица в центъра на Копенхаген.
— Рисковано е — каза Картър. — Освен това няма никаква гаранция, че ще се обади отново тази вечер. Поискахме от германската полиция да проведе издирването колкото се може по-дискретно, но това не мина незабелязано за техните медии. Ишак е умен и вероятно се е досетил, че това може да има нещо общо с неговия телефонен разговор.
— Ще се обади, Ейдриън. Той се опитва да запази семейството си. Колкото до риска, не мисля, че разполагаме с друга, по-малко рискована алтернатива.
Картър обмисли чутото.
— Ще трябва да запознаем с това датчаните — каза той накрая. — Освен това президентът трябва да го одобри.
— Тогава му се обади.
Ейдриън му подаде телефона си.
— Той е твой приятел. Ти му се обади.
Изтече час, преди президентът да даде благословията си за плана на Габриел. Първата стъпка на операцията бе направена десет минути след това, но не в Копенхаген, а в Амстердам, където в 13:45 часа Ибрахим Фаваз излезе от джамията „Ал Хиджра“ след обедната молитва и пое обратно към открития пазар на улица „Тен Кате“. Когато наближи своята сергия в края на пазара, един мъж се приближи до него и леко го докосна по ръката. Човекът имаше белези от шарка и говореше арабски с палестински акцент. След пет минути Ибрахим седеше до мъжа на задната седалка на мерцедес седан.
— Къде ме водите? — попита той.
— В Копенхаген — отговори мъжът. — Един твой приятел казва, че се кани да прекоси опасен мост и има нужда от добър човек като теб да му служи за водач.
Датската не толкова тайна полиция е известна като Полицейска разузнавателна служба. Работещите в нея я наричат Службата, а за професионалистите като Ейдриън Картър тя е само РЕТ — инициалите на невъзможното й за произнасяне датско име. Макар че адресът й се пазеше в тайна, повечето от жителите на Копенхаген знаеха, че тя се помещава в анонимна административна сграда в един тих квартал, северно от парка Тиволи. Ларс Мортенсен — проамерикански настроеният шеф на РЕТ, очакваше Картър в кабинета си. Той беше висок мъж, каквито неизменно са датчаните, рус, с викингска брада и красиво като на филмова звезда лице. В ясните му сини очи не се четеше никаква друга емоция, освен умерено любопитство. Беше рядкост американски шпионин от ранга на Картър да дойде на посещение в Копенхаген, а още по-голяма рядкост — да го направи само с петминутно предизвестие.