В осем часа започна сцена, която Картър по-късно щеше да нарече „погребално бдение“. Всички се струпаха около правоъгълната маса в заседателната зала: американците от едната страна, оперативните агенти на Алон — от другата, а Сара седна смутено между тях. Мортенсен се разположи директно пред високоговорителя, а Ибрахим — от дясната му страна, като нервно прехвърляше зърната на своята броеница. Само Габриел беше в движение. Той крачеше напред-назад из стаята, като актьор пред премиера, стиснал с една ръка брадичката си и вперил очи в телефона, сякаш го призоваваше да звънне. Сара се опита да го увери, че това скоро ще се случи, но Алон сякаш не я чу. В съзнанието му звучаха други гласове — гласът на Ишак, който обещаваше на жена си, че ще се обади в девет и половина, и гласът на Ханифа, която го предупреждаваше, че ако закъснее дори минута, няма да вдигне телефона. В девет часа и двайсет и девет минути Габриел спря да крачи и застана пред телефона. Десет секунди по-късно той иззвъня пронизително като противопожарна аларма. Алон хвана слушалката и бавно я вдигна до ухото си.
36. Копенхаген
сряда, 21:30 ч.
Габриел слуша безмълвно няколко секунди. Шум от коли, движещи се с висока скорост по мокра настилка. Далечен звук от клаксон — като предупреждение за задаваща се неприятност.
— Добър вечер, Ишак — каза той спокойно на арабски език. — Искам да ме слушаш внимателно, защото ще го кажа само веднъж. Чуваш ли ме, Ишак?
— Кой се обажда?
— Ще приема това за „да“. Държа баща ти, Ишак. Държа също Ханифа и Ахмед. Сега ще сключим сделка с теб. Само ти и аз. Ти ще ми дадеш Елизабет Холтън, а аз ще ти върна семейството. Ако не ми дадеш Елизабет, ще кача семейството ти на самолет за Египет и ще ги предам на службата за сигурност. А ти знаеш какво се случва в стаите за разпит, нали, Ишак?
— Къде е баща ми?
— Ще ти дам един телефонен номер, Ишак. Този номер го имам само аз. Искам да си го запишеш, защото е важно да не го забравиш. Готов ли си, Ишак?
Тишина, след това:
— Готов съм.
Габриел му продиктува номера и добави:
— Обади ми се на този номер след десет минути, Ишак. Сега е девет часът и трийсет и една минути. В девет и четиридесет и две няма да вдигна телефона. Разбра ли ме, Ишак? Не подлагай на изпитание търпението ми. И не прави грешен избор.
Алон затвори и погледна към Ибрахим.
— Той ли беше?
Старият Фаваз затвори очи и прехвърли няколко зърна на броеницата си.
— Това беше синът ми — каза той.
Ишак позвъни на мобилния телефон на Ханифа, после отново набра номера на апартамента. Габриел остави телефоните да звънят. Най-сетне, когато крайният срок изтичаше, египтянинът се обади на номера, даден му от Алон. Техниците на Управлението бяха свързали линията със записващо устройство, което прехвърляше разговора във Вашингтон. За огромно раздразнение на всички, които слушаха, Габриел изчака телефонът да иззвъни четири пъти, преди да вдигне слушалката. Гласът му прозвуча енергично и делово:
— Обаждаш се в последния момент, Ишак. На твое място не бих го превръщал в навик.
— Къде са жена ми и синът ми?
— Намират се на борда на частен самолет на едно летище извън Копенхаген. Какво ще стане с тях, зависи изцяло от теб.
— А баща ми?
— Баща ти е тук, с мен.
— Къде е това тук?
— Изобщо не е важно къде съм аз в момента, Ишак. Единственото важно нещо сега е Елизабет Холтън. Ти я държиш, а аз искам да я върнеш. Двамата ще го направим — само ти и аз. Няма нужда да бъде замесван никой друг. Нито твоят наставник. Нито твоят шеф. Само ние.