— За кого работиш?
— Мога да бъда когото си поискаш: човек на ЦРУ, ФБР или някое толкова тайно управление, което никога не си чувал. Но бъди сигурен в едно нещо. Не блъфирам. Отвлякох баща ти от джамията „Ал Хиджра“ в Амстердам, а жена ти и сина ти — от Ньоребро. Ако не направиш точно каквото ти казвам, ще ги изпратя със самолет в Египет. А ти знаеш какво се случва там, нали? Известно ми е какво е станало със сестра ти, Ишак. Името й беше Джихан, нали? Баща ти ми разказа за нея. Той ми разказа всичко.
— Искам да говоря с него.
— Опасявам се, че това е невъзможно в момента. Баща ти достатъчно е изстрадал от египетската тайна полиция. Не го карай да страда отново. Виждал ли си белезите по ръцете му? А тези на гърба му? Не го подлагай на още една нощ в египетските стаи за разпит.
Ишак остана мълчалив известно време. Габриел слушаше напрегнато околните шумове. Бусът пак се движеше.
— Откъде се обаждаш, Ишак?
— От Афганистан.
— Това е истински шофьорски подвиг, като се има предвид, че когато се обади снощи, беше в покрайнините на Дортмунд. Търпението ми не е безгранично. Кажи ми къде си или ще затворя и повече няма да ме чуеш. Разбра ли?
— А пък аз ще натисна един бутон и американката ще умре като мъченица. Разбра ли ме?
— Стигат ни толкова бомби и кръв, Ишак. Ти постигна своята цел. Светът забеляза тежкото положение в Египет. Ала президентът на Съединените щати няма да освободи шейха, независимо колко хора ще убиеш. Това няма да се случи. Само ти имаш силата да спреш това. Пощади живота на Елизабет Холтън. Върни ми я и аз ще ти върна семейството.
— А какво ще стане с мен?
— Ти не ме интересуваш. Всъщност пет пари не давам за теб. Това, което искам, е Елизабет. Остави я някъде на безопасно място, кажи ми къде мога да я намеря, а после замини за Афганистан, Пакистан или който и да е друг Шибанистан, където искаш да прекараш остатъка от живота си. Просто ми върни момичето. Ти обичаш смъртта, ние обичаме живота. Ти си силен, ние сме слаби. Ти вече спечели. Само ми я върни.
— Някой ден ще те открия, копеле. Ще те намеря и ще те убия.
— Предполагам, това означава, че не се интересуваш от сделката. Беше ми приятно да си поговорим, Ишак. Ако случайно промениш мнението си, имаш десет минути да се обадиш отново. Помисли си внимателно. Не вземай грешното решение. Иначе със семейството ти е свършено. Имаш десет минути, Ишак. После самолетът отлита за Кайро.
Габриел затвори за втори път телефона. Картър го тупна одобрително по гърба. Той беше подгизнал от пот.
Алон се измъкна от заседателната зала, без да каже и дума, и отиде в тоалетната. Застана пред мивката, подпрял ръце на студения порцеланов ръб, и се загледа в отражението си в огледалото. Не се видя такъв, какъвто бе сега, а двадесет и една годишен младеж — талантлив художник, в чиито вени течеше пепел от холокоста. Шамрон го наблюдаваше над рамото му, твърд като железен стълб, настоятелен като барабанен ритъм. Ти ще тероризираш терористите — бе му казал той. — Ще бъдеш таен израелски страж. Ти ще бъдеш моят смъртоносен ангел отмъстител.
Но Ари бе пропуснал да го предупреди за цената, която един ден щеше да плати, задето е влязъл в клоаката с терористи и убийци: син, който лежеше в гробището за герои на Маслиновия хълм, и изгубена в лабиринта на спомените съпруга, която се намираше в психиатричната клиника „Маунт Херцел“. След като загуби семейството си, той се бе заклел никога да не взема на прицел невинен, за да постигне своите цели. Тази вечер, макар и само за заблуда, бе нарушил обещанието си. Не изпитваше вина за действията си, а само дълбоко отчаяние. Веруюто на фанатиците джихадисти беше чиста лудост. Невъзможно бе да убедиш хора, които избиват невинни с вярата, че го правят по божията воля. Трябваше да ги убие, преди те да убият него. И ако трябваше да заплашва семейството на убиец, за да спаси един невинен живот, тогава така да бъде.
Той наплиска лицето си със студена вода и излезе в коридора. Картър стоеше, облегнал се на стената, със спокойното безпристрастие на човек, който чака закъсняващ влак.
— Добре ли си? — попита той.
— Ще съм добре, когато всичко това приключи — отговори Габриел. — От НСА засякоха ли местоположението му?
— Те смятат, че е в Източна Белгия, близо до Лиеж.
— Нещо друго?
— Във Вашингтон се притесняват, че го притискаш твърде много.