— А какво искат да направя? Да го помоля любезно да я пусне?
— Просто смятат, че можеш да му оставиш минимална възможност за маневриране.
— А какво ще стане, ако той използва тази възможност, за да убие Елизабет Холтън?
Картър безмълвно тръгна пред него към заседателната зала. Когато влязоха в помещението, Алон погледна към стенния часовник. Оставаха три минути до изтичането на новия краен срок. Ларс Мортенсен тревожно барабанеше с пръсти по плота на масата.
— Какво ще направите, ако не се обади?
— Ще се обади — каза Габриел.
— Откъде сте сигурен?
Вместо него отговори Ибрахим.
— Заради Джихан — каза той, като продължаваше да прехвърля зърната на броеницата си. — Ще се обади, защото не иска съпругата и синът му да бъдат сполетени от същата участ.
Озадачен от отговора, датчанинът погледна към Картър за обяснение. Ейдриън вдигна ръка с жест, че ще му разясни забележката в по-подходящо време. Габриел отново закрачи из стаята. След две минути телефонът иззвъня. Той вдигна слушалката и бързо я долепи до ухото си.
— Ишак — рече с престорено оживление. — Радвам се, че се обади. Да предположа ли, че приемаш сделката?
— Да, стига да се съгласиш с моето единствено условие.
— В твоето положение не можеш да поставяш условия, Ишак.
— Нито пък ти.
— Какво е условието ти?
— Ще я върна на баща ми и на никой друг.
— Не е необходимо, Ишак. Просто спри колата, остави Елизабет край пътя — на някое безопасно и сухо място, където не може да бъде наранена — и продължи нататък. Не е необходимо да усложняваме нещата.
— Искам да я предам на баща ми. Искам да ти докажа, че той няма нищо общо с това.
— Баща ти е един от основателите на „Мечът на Аллах“, Ишак. Той няма да се доближава до моето момиче.
— Баща ми е невинен. И ако той не е там, няма да получиш момичето.
Габриел погледна към Картър, който кимна утвърдително.
— Добре, Ишак, печелиш. Ще го направим по твоя начин. Само кажи къде искаш да го направим.
— В Дания ли си?
— Вече ти казах, не е важно къде съм.
— За мен е важно.
— Да, в Дания съм. Хайде да го направим тук, а? Страната е малка и предлага изобилие от открити пространства, а датската полиция е склонна да те остави да си вървиш по пътя, след като освободиш Елизабет.
— Искам гаранции за безопасно преминаване на границата. Никакви контролно-пропускателни пунктове. Никакви блокади на пътя. Ако някой полицай ме погледне два пъти, жената ще умре. Разбра ли?
— Разбрах. Ще кажем на местните власти да стоят настрана. Никой няма да те притеснява. Просто ми кажи как искаш да го направим.
— Ще ти се обадя утре и ще ти кажа.
— Утре? Не ме устройва, Ишак.
— Щом утре не те устройва, момичето ще умре тази нощ.
Още един поглед към Картър. Повторно кимване от негова страна.
— Добре, Ишак. Утре по кое време ще се обадиш?
— По обяд копенхагенско време.
— Твърде късно е. Искам да те чуя по-рано.
— По обяд или нищо. Ти избираш.
— Добре, нека да е обяд. Но не ме разочаровай.
Връзката прекъсна.
Габриел затвори телефона и зарови лице в ръцете си.
— Оставих му място да маневрира, Ейдриън, точно както искаха от Вашингтон, и той ме притисна в ъгъла.
— Да изчакаме до утре и да чуем какво ще ни каже.
— И какво ще правим, ако чутото не ни хареса?
— Тогава няма да приемем сделката.
— Не, Ейдриън, ще постъпим точно както ни каже. Защото, ако не го направим, той наистина ще я убие.
37.
Те прилагаха изключителни мерки за сигурност. Никога не влизаха в килията й с открити лица и нито веднъж, от първите секунди на отвличането й, не й проговориха. Не й позволяваха да чете вестници или каквото и да било друго, а молбата й за радио в началото на пленничеството й бе посрещната с мълчание и слабо поклащане на глава от страна на Каин. Бяха й разрешили да напусне килията само два пъти: веднъж, когато трябваше да прегледа ранения терорист, и втория път — да го лекува. Краткият епизод й бе позволил да събере някои важни сведения: държаха я в някаква фабрика в Източна Англия, в Норфък или в съседна област. Но вече не беше сигурна, че е близо до Норфък. Всъщност дори не бе сигурна, че още е в Обединеното кралство. Въпреки всичките им строги мерки за сигурност, не можеха да скрият от нея един важен факт: постоянно я местеха.