— Да — каза тя тихо с равен тон. После — като примерен затворник, отново легна на походното легло и зачака да влезе.
Чу звука от превъртащия се в ключалката ключ, последван от скърцането на пантите. Тази врата беше по-шумна от вратата на предишната й килия и звуците й лазеха по нервите. Каин постави храната в долния край на леглото й и бързо се оттегли. Елизабет седна и внимателно огледа яденето: малко парче франзела, бучка сирене с неизвестен произход, шише с минерална вода и шоколад, защото се бе държала добре.
Тя излапа храната и изпи водата. После, когато бе сигурна, че никой не гледа през шпионката, бръкна с пръст в гърлото си и повърна храната на пода. Две минути по-късно Каин се втурна вътре и я изгледа ядосано. Тя се бе наметнала с одеялото и трепереше неконтролируемо.
— Кетаминът — прошепна Елизабет. — Убивате ме с кетамин.
Авел донесе кофа с вода и парцал и я накара да измие повръщаното. Каин се появи отново едва след като килията й бе почистена от нечистите женски екскрети. Той застана колкото се може по-далеч от нея, сякаш се страхуваше, че ще прихване от болестта, която я мъчеше, и с отсечен жест я подкани да обясни неразположението си.
— Идиопатична пароксизмална вентрикуларна тахикардия. — Тя замълча за момент и направи серия бързи вдишвания. — Малко високопарен начин да ви кажа, че страдам от аритмия на сърдечните камери. Изглежда, че аритмията се е повлияла от инжектирането на кетамин. Пулсът ми е опасно ускорен, а кръвното ми налягане е изключително ниско, което предизвиква повръщането и студените тръпки. Ако ми сложите още една инжекция с кетамин, можете да ме убиете.
Той остана неподвижен за момент, като я гледаше през отворите на маскировъчната шапка, после се оттегли. След минути — около двайсет, предположи тя, но не беше сигурна — Каин се върна и й подаде бележка, написана на машина.
Поради причини, които не можем да ти обясним, тази вечер се налага да те преместим. Ако по това време си в съзнание, ще ти бъде изключително дискомфортно. Искаш ли кетамин, или предпочиташ да си будна, докато те местим?
— Никакъв кетамин повече — каза тя тихо. — Ще го направя в будно състояние.
Той я погледна, сякаш бе направила грешен избор, после й подаде втора бележка.
Ако викаш или вдигнеш какъвто и да е шум, ще те убием и ще те изхвърлим край пътя.
— Разбрах — кимна Елизабет.
Каин взе двете бележки и излезе от килията й. Тя се просна на кушетката и се загледа в ослепителната бяла светлина. Бяха минали само няколко минути от бунта й, но вече бе успяла да се сдобие с две малки късчета информация. Щяха да я местят с кола през нощта.
Следващото им влизане в килията не беше предшествано от бележка. Увиха я бързо с вълненото й одеяло и го стегнаха като пашкул около тялото й с дебела връв. Натикаха в ушите й гумени тапи, запушиха устата й и сложиха превръзка на очите й. Почти лишена от сетивата си, с изключение на осезанието и обонянието, Елизабет почувства как двамата вдигнаха тялото й и я пренесоха на кратко разстояние. Сандъкът, в който я натикаха, бе толкова тесен, че стените му притискаха ханша и раменете й. Усети мириса на шперплат и туткал, както и остатъчна миризма на риба. Капакът, който сложиха отгоре, бе така близо, че почти докосваше върха на носа й, а после го заковаха набързо с няколко пирона. Искаше й се да изпищи. Но не го направи. Искаше й се да заплаче за майка си. Вместо това се помоли мислено и си припомни слабия мъж с прошарени слепоочия, който се бе опитал да я спаси в Хайд Парк. Няма да се покоря — каза си Елизабет. — Няма да се предам.
40. Остров Фюн, Дания
четвъртък, 20:35 ч.
Светлините на моста Сторебелт, втория по дължина висящ мост в света, се простираха като двуредно перлено колие над пролива между датските острови Шелланд и Фюн. Като пое по дългата източна рампа, Габриел погледна часовника на таблото на колата. Пътуването от Копенхаген дотук трябваше да трае не повече от два часа, но заради все по-засилващата се буря бе продължило почти четири. Той впери отново очи в пътя и хвана здраво с две ръце волана. Мостът се люлееше под напора на силния вятър. Ибрахим пак попита дали времето наистина е добър знак. Алон отговори, че се надява, че той умее да плува.
Отне им двайсет минути да преминат дългия над хиляда и шестстотин метра мост. От другата му страна, на брега на остров Фюн, имаше малка железопътна гара, която сякаш се бе снишила, за да устои на бурята. На километър и половина от гарата видяха бензиностанция и кафене. Габриел напълни резервоара на аудито, после паркира пред заведението и влезе в него, последван от Ибрахим. Кафенето бе ярко осветено, елегантно обзаведено и безупречно чисто. В предното помещение имаше добре зареден магазин и закусвалня, задното бе пригодено за чакалня и бе пълно със закъсали пътници. Разговорите бяха оживени и ако се съди по големия брой празни бирени бутилки по светлите дървени маси, явно бе паднало голямо пиене.