Жената веднага усети това и за щастие прие инстинктивно реакцията на кобилата, макар че мислите й бяха заети с осигуряването на вечерята. Тя рязко спря точно когато до нея изтопурка Рейсър с Джондалар. Жребецът също усети меката земя, но ускорението му беше по-голямо, затова продължи още няколко стъпки напред.
Мъжът едва не изхвърча от седлото, когато предните крака на Рейсър потънаха дълбоко в гъстата тиня, но успя да скочи от коня. С остро цвилене и рязко дръпване младият жребец, чиито задни крака бяха останали на твърда земя, успя да измъкне единия си крак от тресавището. Като се дръпна назад и намери по-здрава опора, Рейсър се опъна, докато и другият му крак изскочи от тресавището със звучно „шльоп“.
Младият кон се разтрепери и мъжът положи успокояваща ръка на извития му врат, после откъсна един клон от близкия храст и провери почвата напред. Когато тинята го погълна, той взе третия дълъг прът, който не се използваше за плаз, и направи проверка с него. Макар и покрита с тръстики и острица, малкият участък се оказа дълбоко тресавище с размекната глина и тиня. Пъргавото дръпване на конете беше предотвратило възможна злополука, но отсега нататък започнаха да се приближават до Великата Майка Река с повече предпазливост. Нейното капризно разнообразие можеше да крие враждебни изненади.
Птиците продължаваха да бъдат преобладаващата фауна в делтата, особено няколко разновидности чапли, егрети и патици, много пеликани, лебеди, гъски, жерави, малко черни щъркели и шарени блестящи ибиси, мътещи в дърветата. Сезонът на мътене беше различен за различните видове, но всички се размножаваха през по-топлия период на годината. Пътешествениците събраха яйца от различни птици, за да имат бърза и лесна храна — дори Вълчо се научи как да чупи черупките им и му се усладиха някои от разновидностите с привкус на риба.
След известно време свикнаха с птиците в делтата. Когато започнаха да научават какво може да очакват, изненадите станаха по-малко, но една вечер, докато яздеха близо до гората от сребърни върби покрай реката, попаднаха на зашеметяваща гледка. Дърветата се разтваряха и се показа широка лагуна, почти езеро, макар че отначало те помислиха, че е по-твърд терен, защото беше напълно покрит с водни лилии. Гледката, която прикова вниманието им, представляваше стотици дребни чапли с извити като буква S шии и дълги човки да кълват риба, накацали на широките зелени листа около всеки разцъфтял бял цвят.
Очаровани, те ги гледаха известно време, после решиха да се махнат, защото се опасяваха, че Вълчо може да се юрне и да подплаши птиците. Правеха бивака си недалеч от това място, когато видяха как стотици дългошии чапли се издигат във въздуха. Джондалар и Айла спря и се загледаха в птиците, пляскащи с големи криле, как се превръщат в тъмни силуети на фона на розовите облаци по небето на изток. Тогава в бивака се появи с подскоци Вълчо и Айла предположи, че той ги е подплашил. Макар че той не правеше никакви опити да ги лови, така се забавляваше да подплашва ятата блатни птици, че тя се чудеше дали не го прави заради удоволствието да гледа как се издигат в небето. Тя самата се прехласваше от гледката.
На следващата сутрин Айла се събуди, защото й беше горещо и лепнеше от пот. Жегата вече се усилваше, на нея не й се ставаше. Искаше й се поне един ден да починат. Не че толкова беше изморена, просто й беше втръснало да пътува. „Дори конете се нуждаят от почивка“ — помисли си тя. Джондалар все даваше зор да не спират и тя усещаше какво го кара да прави така, но ако пресекат ледника, за който той постоянно говореше, един ден по-късно, това едва ли щеше да се отрази на закъснението, което вече бяха натрупали. Ще им трябва повече от един ден добро време, за да са сигурни, че пътешествието ще е безопасно. Но когато той стана и започна да събира багажа, тя го последва.
С напредването на утрото жегата и влагата дори в откритата равнина започнаха още повече да тегнат и когато Джондалар предложи да спрат, за да поплуват, Айла моментално се съгласи. Завиха към реката и се зарадваха на сенчестата полянка, която допираше до водата. Беше се образувал един поток, който все още беше малко тинест и пълен с гнили листа, но имаше малък вир, заобиколен от борове и върби. Водеше към тинестия бараж, но отвъд него, при един завой на реката имаше чакълест тесен бряг, врязан в спокоен басейн, а през надвисналите върби проблясваха слънчеви петна.