— Но аз не съм те научила на такива знаци. В действителност не знам такива. А ти знаеше как да ми правиш Удоволствия още преди да научиш езика на Клана. — Тя се мръщеше от усилията, които правеше, за да разбере, което предизвика усмивка на лицето му.
— Така е. Но сред хората съществува език без думи, на който те често говорят.
— Да, забелязала съм това — каза Айла, като си мислеше какви големи способности притежава да разбира хората само като обръща внимание на знаците, които правят, без да съзнават това.
— И понякога се научаваш как… да правиш някои неща само защото искаш това и за това обръщаш внимание — отвърна той.
Той се взираше в очите й, търсейки там любовта, която чувствуваше към нея, и радостта, която изживяваше от нейните въпроси. Тя забеляза замечтания му поглед, когато говореше. Той се загледа в пространството като че ли виждаше нещо много надалеч, и тя разбра, че мисли за някой друг.
— Особено, когато това лице, от което си искал да научиш много, е имало желание да те научи — каза Айла. — Золена добре те е обучила.
Джондалар се изчерви, втренчи изненадано очи в нея, после ги отмести с разстроен вид.
— И аз научих много от теб — добави тя, разбирайки, че подмятането й го е жегнало.
Той като че ли не можеше да я погледне в очите. Когато най-сетне успя, челото му се беше сбърчило.
— Айла, как разбра за какво мисля? Искам да кажа, знам, че притежаваш специални Дарове. Точно затова Мамут те взе в Огнището на Мамута, когато беше приета в неговия народ, но понякога знаеш мислите ми. Ти от главата ли ми ги взимаш?
Усещаше загрижеността му, а и нещо по-обезпокоително, почти страх от нея. Беше се сблъскала с подобен страх от страна на някои от мамутоите на Лятната среща, когато те мислеха, че притежава тайнствени способности, но повечето се оказа недоразумение. Например това, че притежава специална власт над животните, а просто ги беше намерила като малки и ги беше отгледала като свои собствени деца.
Но след Събирането на Клана нещо се промени. Тя не си беше поставяла за цел да пие от онази специална отвара от корени, която беше направила за мог-ърите, но не можа да се въздържи, нямаше намерение да попадне в онази пещера с мог-ърите, просто така се случи. Когато ги видя да седят в кръг в нишата дълбоко в пещерата и… изпадна в черната пустота, която беше вътре в нея, тя си помисли, че е безвъзвратно изгубена и никога няма да намери пътя за връщане. И тогава по някакъв начин Креб се добра до нея вътре и започна да й говори. Оттогава насам имаше моменти, когато тя наистина научаваше някои неща, които не можеше да обясни. Като например, когато Мамут я взе със себе си, тогава той Търсеше и тя почувствува, че се издига и го следва по степите. Но като погледна Джондалар и видя как странно я гледа, у нея се зароди един особен страх, че може да го загуби.
Тя го огледа на светлината на огъня, после сведе очи. Не може да има никакви неистини… никакви лъжи между тях. Не можеше дори преднамерено да каже нещо, което не е вярно, нито дори да заеме поза на „въздържане от говорене“, която Кланът допускаше, за да запази човек уединението си. Дори с риск да го загуби, трябваше да му каже истината и да се опита да разбере какво го тревожи. Тогава тя го изгледа право в очите, опитвайки се да намери подходящите думи.
— Джондалар, аз не знаех мислите ти, но можах да ги отгатна. Та не говорехме ли току-що за безмълвните знаци, които правят хората, когато говорят с думи? И ти ги правиш, ти знаеш това, и аз… ги търся и много пъти разбирам какво означават те. Може би, защото те обичам толкова много и искам да те опозная, те наблюдавам през цялото време. — Тя извърна очи за момент и добави: — Жените от Клана са обучени на това.
Изгледа го. Изражението му издаваше известно успокоение, а също и любопитство, и тя продължи:
— Не става въпрос само за теб. Аз не съм отгледана… от моя народ и съм свикнала да откривам смисъл в знаците и жестовете, които хората правят. Това ми помага на науча нещо за хората, които срещам, макар че отначало беше много объркващо, защото хората, които говорят с думи, често казват едно, а безмълвните им жестове говорят друго. Когато най-сетне разбрах добре това, започнах да научавам повече, отколкото говореха думите на хората. Точно затова Крози не пожела повече да се обзалага с мен, когато играхме играта с ашици. Винаги разбирах в коя ръка крие белязаната кост по начина, по който я държеше.
— Аз се чудех за това. Нея я считат за много добра в тази игра.
— Вярно е.
— Но ти как разбра… как разбра, че мисля за Золена. Тя сега е от Зеландониите. Аз обикновено мисля за нея като такава, а не с името, което е имала като млада.