— Аз те наблюдавах и очите ти говореха, че ме обичаш и че си щастлив с мен, и на мен ми беше радостно. Но когато говореше, че искаш да научиш някои неща, в един момент ти не ме виждаше. Сякаш гледаше някъде много надалеч. Ти ми беше разправял по-рано за Золена, жената, която те е научила… твоята способност… на начина да ти се разкрива жената. Точно за това бяхме говорили и аз разбрах, че именно за нея си мислил в този момент.
— Айла, това е забележително! — възкликна той с широка усмивка на облекчение. — Напомняй ми никога да не се опитвам да крия нещо от теб.
— А има и още нещо, което би трябвало да знаеш — каза тя.
Джондалар отново се намръщи.
— Какво?
— Понякога ми се струва, че може би имам… някакъв Дар. Нещо стана с мен на Събирането на Клана, когато отидох в клана на Брун, когато Дърк беше бебе. Направих нещо, което не ми беше разрешено. Без да искам изпих течността, която бях направила за мог-ърите, и така ги открих в една пещера. Не съм ги търсила. Даже не разбрах как попаднах в тази пещера. Те бяха… — Тя потрепери и не можа да довърши. — Нещо стана с мен. Загубих се в тъмнината… Не в пещерата, а в тъмнина вътре в мен. Мислех, че ще умра, но Креб ми помогна. Той постави своите мисли в моята глава…
— Той какво?
— Просто не знам как по друг начин да го обясня. Той постави своите мисли в моята глава и от тогава досега… понякога… като че ли промени нещо в мен. Понякога ми се струва, че може би притежавам някакъв… вид Дар. Стават някои неща, които не разбирам и не мога да обясня. Мисля, че Мамут знае за това.
Джондалар помълча известно време.
— Значи с право те е осиновил в Огнището на Мамута, а не само за лечителските ти умения.
Тя кимна.
— Вероятно. Струва ми се, че е така.
— Но сега точно не знаеш мислите ми?
— Не. Дарът не е точно такъв. Той е нещо повече от придружаване на Мамут в Търсенето му. Повече е като отиване в дълбоки и далечни места.
— В световете на духовете?
— Не знам.
Джондалар се загледа над нея, преценявайки последствията от това. После поклати с глава и, я погледна с мрачна усмивка.
— Мисля, че Майката си е направила шега с мен — каза той. — Първата жена, която обичах, беше призвана да и Служи и аз помислих, че вече никога няма да се влюбя. И сега, когато имам жена, която обичам, се оказва, че и тя е предопределена да Служи на Нея. И теб ли ще загубя?
— Защо да ме загубиш? Аз не знам дали съм предопределена да и Служа. Не искам да Служа на когото и да било. Просто искам да бъда с теб, да споделям твоето огнище и да имам деца от теб — извика тя.
— Да имаш деца от мен? — Джондалар беше изненадан от думите й. — Как можеш да имаш деца от мен? Аз не мога да имам деца, мъжете нямат деца. Великата Майка дава децата на жените. Може да използува мъжки дух, за да ги създава, но те не са на мъжа. Той само се грижи за тях, когато другарката му ги роди. Така те са деца на неговото огнище.
Айла беше говорила за това и преди, че мъжете зачеват новия живот, съзряващ у жената, но тогава той не беше осъзнал напълно, че тя наистина е дъщеря на Огнището на Мамута. Че може да посещава света на духовете и може да е предопределена да Служи на Дони. Може би тя наистина знаеше нещо.
— Джондалар, ти можеш да наричаш моите бебета деца на твоето огнище. Аз искам моите рожби да са деца на твоето огнище. Просто искам винаги да съм с теб.
— И аз искам това. Айла. Аз съм искал теб, твоите деца още преди да те срещна. Просто не знаех, че ще те намеря. Само се надявам Майката да не започне да ги отглежда в теб, докато не се приберем.
— Знам, Джондалар — каза Айла. — И аз бих предпочела да изчакам.
Тя събра чашите и ги изми, после се приготви за ранното тръгване на другия ден, докато Джондалар събра всичко с изключение на спалните им козини. Сгушиха се един в друг приятно уморени. Мъжът от Зеландониите гледаше жената как диша равномерно до него, но сънят му не идваше.
„Моите деца — помисли си той. — Айла каза, че нейните деца ще са мои деца. Дали не заченахме живот днес, когато правехме Удоволствия? Ако от тях започне някакъв нов живот, то той трябва да бъде много специален, защото тези Удоволствия бяха… по-хубави от всички… други пъти… Защо бяха по-хубави? Не че преди не съм правил такива неща, но с Айла е различно… Тя никога не ме уморява… кара ме да искам все повече и повече… Само като се сетя за нея и ми се иска да я имам… и тя мисли, че знам как да й правя Удоволствие…
Ами ако забременее? Още не е… може би не може. Някои жени не могат да имат деца. Но тя наистина има син. А от мен би ли могла да има?