Живях дълго време със Серенио. Но тя не забременя, а вече имаше дете. Може би щях да остана с Шарамудоите, ако тя беше имала деца… струва ми се. Малко преди да замина, тя каза, че предполага, че е бременна. Защо не останах? Тя каза, че не иска да се събира с мен, независимо че ме обича, защото аз не я обичам по същия начин. Каза, че обичам брат си повече, отколкото някоя жена. Но аз бях привързан към нея, може би не така, както обичам Айла, но ако наистина бях поискал, тя щеше да се събере с мен. И тогава аз знаех това. Дали не го използвах за извинение да замина? Защо заминах? Защото Тонолан замина и аз се разтревожих за него? Това ли беше единствената причина?
Ако Серенио е била забременяла, когато заминах, ако е родила още едно дете, то дали е било заченато от семето на моята мъжественост? Дали би било… мое дете? Това е, което би казала Айла. Не, не е възможно. Мъжете нямат деца, освен, ако Великата Майка не използува мъжки дух да създаде дете. Значи тогава от моя дух?
И когато стигнем там, поне ще знам дали тя е родила. Как ли ще се чувствува Айла, ако Серенио има дете, което по някакъв начин може да е от мен? Чудя се какво би помислила Серенио, когато види Айла? И какво би помислила Айла за нея?“
ГЛАВА 13
На следващото утро на Айла много й се искаше веднага да станат и да тръгнат, макар че времето беше също така мрачно като предишния ден. Докато чаткаше с кремъка, й се прииска да не палят огън. Храната и водата, които беше отделила предишната вечер, щяха да им стигнат за сутрешното ядене, а като си спомни за Удоволствията, които бяха споделили с Джондалар, й се прииска да забрави за магическото лекарство на Иза. Ако не пие специалния чай, може би ще разбере дали са заченали бебе. Но Джондалар така се разтревожи от мисълта, че тя може да забременее по време на това Пътешествие, че тя трябваше да си изпие чая.
Младата жена нямаше представа как действува лекарството. Тя просто знаеше, че ако изпива по две горчиви глътки от силната отвара от сърма всяка сутрин преди лунарния й период и малка паничка от отвара от корен на пелин всеки ден, когато кърви, нямаше да забременее.
Нямаше да е толкова трудно да се грижи за бебе, докато пътуват, но не искаше да е сама, когато ражда. Не знаеше дали ще оцелее при раждането на Дърк, ако Иза не беше при нея.
Айла цапна един комар на рамото си, после провери запаса си от билки, докато водата се загряваше. Имаше достатъчно от съставките за сутрешния чай, за да й стигнат за доста време, което беше добре, защото беше забелязала, че тези растения не виреят в мочурищата. Те харесваха по-големи височини и сух климат. След като провери торбичките и пакетчетата в лекарствената си чанта от износена кожа, тя реши, че има достатъчни количества от повечето билки, които й трябват при спешни случаи, макар че би й се искало да замени някои от миналогодишните растения с по-нови. За щастие досега не беше й се налагало често да използува билките си.
Малко след като се отправиха отново на запад, стигнаха до сравнително голям и бърз поток. Джондалар развърза кошовете с провизиите, които висяха ниско на хълбоците на Рейсър, и ги разтовари в пирогата, качена на плазовете, след което проучи реките. Малката река се вливаше във Великата Майка под остър ъгъл срещу течението й.
— Айла, забелязваш ли как този приток се влива във Великата Майка? Мисля, че точно на това се дължи онова бързо течение, в което попаднахме вчера.
— Мисля, че си прав — каза тя, разбирайки го какво иска да каже. После му се усмихна. — Ти обичаш да намираш причините за нещата, нали?
— Ами водата не започва изведнъж да тече без никаква причина за това. Реших, че трябва да има някакво обяснение.
— Ти го намери.
Айла си помисли, не Джондалар е в много добро настроение, след като пресякоха реката, и това я зарадва. Вълчо стоеше близо до тях, вместо да скита, и това също я радваше. Даже конете изглеждаха с по-бодър дух. Почивката им се беше отразила добре. Тя също се чувствуваше бодра и отпочинала, може би, защото току-що беше проверила лековете си и беше много наясно с подробностите от флората и фауната на устието на Великата Майка и прилежащите му ливади, през които се движеха. Беше забелязала някои трудно уловими промени.
Около тях преобладаваха птиците. Най-често се срещаха чаплите, но имаше и много други птици. Над главите им прелитаха големи ята пеликани и красиви неми лебеди, много видове грабливи птици, включително черни кани и орли с бели опашки, мишелови и ястребо подобни соколи орко. Виждаше малки птици да подскачат, прелитат, пеят и да привличат с различни цветове: славеи и коприварчета, черноглави коприварчета, белогуши коприварчета, червено-гърди мухоловки, златни косове и още много други видове.