Няколко души бяха спрели работата си, когато видяха процесията, особено вълка и коня, да се приближава към стената. Джондалар забеляза тяхното недоумение.
— Дарво! Какво си ни довел? — чу се глас.
— Хола! — каза Джондалар, поздравявайки хората на родния им език. После, като видя Доландо, той подаде на Айла въжето на Рейсър, постави ръка на рамото на Дарвало и тръгна към главатаря на пещерата.
— Доландо! Това съм аз, Джондалар — каза той, докато се приближаваше.
— Джондалар? Наистина ли? — попита Доландо, разпознавайки мъжа, но все още се колебаеше. — Откъде идеш?
— От изток. Прекарах зимата с Мамутоите.
— Кои са те?
Джондалар знаеше, че мъжът трябва да се е разтревожил, задето пренебрегна обичайните форми на любезност.
— Тя се казва Айла, Айла от Мамутоите. Животните също пътуваха с нас. Те слушат и нея, и мен, и няма да сторят лошо на никого — каза Джондалар.
— И вълкът ли? — попита Доландо.
— Аз пипнах главата на вълка и погалих козината му — каза Дарвало. — Изобщо не се опита да ми стори нещо.
Доландо погледна младежа.
— Ти си го докоснал?
— Да. Тя казва, че трябва само да се запознаеш с тях.
— Той е прав, Доландо. Не бих дошъл тук с никого или нищо, което би причинило вреда. Ела да се запознаеш с Айла и животните и сам ще се убедиш.
Джондалар поведе мъжа. Няколко души ги последваха. Конете бяха започнали да пасат, но спряха при приближаването на групата. Уини отиде по-близо до жената и застана до Рейсър, чието въже Айла държеше. Другата й ръка беше на главата на вълка. Огромният северен вълк стоеше до нея и гледаше отбранително, но не изглеждаше открито заплашителен.
— Как тя кара конете да не се боят от вълка? — попита Доландо.
— Те знаят, че няма защо да се страхуват от него. Познават го, откакто е бил малко вълче — обясни Джондалар.
— А защо не бягат от нас? — попита след това мъжът, когато доближиха още.
— Винаги са били около хората. Аз присъствах, когато се роди жребчето. Бях лошо ранен и Айла ми спаси живота.
Доландо внезапно спря и погледна рязко мъжа.
— Тя шамуд ли е? — попита.
— Тя е член на общността Мамут.
Тогава се обади една ниска, доста пълна жена:
— Ако е от Мамут, къде й е татуировката?
— Тръгнахме, преди да завърши напълно обучението си, Толи — отговори Джондалар. Младата жена Мамутои никак не беше се променила. Беше все така пряма и открита, както винаги.
Доландо притвори очи и поклати глава.
— Това е много лошо — в очите му имаше отчаяние. — Рошарио падна и се удари зле.
— Дарво ми съобщи. Каза, че Шамуд е умрял.
— Да, миналата зима. Хубаво щеше да е, ако жената беше истинска лечителка. Ние изпратихме вестоносец до една друга пещера, но техният Шамуд заминал някъде на път. Вестоносецът отишъл и до друга пещера, нагоре по потока, но тя е много далеч и се боя, че когато успеят да пристигнат, вече ще е късно за помощ.
— За лечител обучението й не е недостатъчно — тя е лечител, Доландо. И то добър. Тя е обучавана от… — внезапно Джондалар си спомни някои неща, с които Доландо не беше наясно — от жената, която я е отгледала, но повярвай на мен — тя е веща.
Бяха стигнали до Айла и животните и тя ги слушаше като внимателно гледаше Джондалар, докато той говореше. Имаше някаква прилика между езика, който използваше и този на Мамутоите, но това беше повече външна прилика, тя не схващаше значението на думите му и разбра само, че той се опитва да убеди в нещо другия мъж. Джондалар се обърна към нея.
— Айла от Мамутои, това е Доландо, водачът на Шамудои, половината от Шарамудои, която живее на сушата — каза Джондалар на езика на Мамутоите, а след това на езика на Доландо:
— Доландо от Шарамудои, това е Айла, Дъщеря на Общността Мамут от Мамутои.
Доландо се поколеба за миг, поглеждайки конете, после вълка. Той беше красиво животно, стоеше бдително и тихо до високата жена. Мъжът беше заинтригуван. Никога не беше се приближавал толкова до вълк, освен за да взима кожи. Не ходеха често на лов за вълци и той ги беше виждал само отдалеч или от прикритие. Вълкът го гледаше по начин, който караше Доландо да мисли, че също е бил преценен, после се обърна да огледа и останалите. Животното като че ли не носи заплаха, помисли Доландо, и може би жената, която има такава власт над животните, е опитна лечителка независимо от степента на обучението си. Той протегна към жената двете си ръце с отворени длани нагоре.
— В името на Великата Майка Мудо, те приветствам с добре дошла, Айла от Мамутои.