— В името на Мут, Великата Майка Земя, ти благодаря, Доландо от Шарамудои — отговори тя, като пое двете му ръце.
Жената има странен акцент, помисли Доландо. Говори Мамутои, но много особен. Не звучи точно като Толи. Може би е от друга област. Той знаеше достатъчно мамутои, за да го разбира. Беше пътувал няколко пъти до края на голямата река, за да търгува с Мамутои и беше помогнал при довеждането на Толи, жената от Мамутои. Това беше най-малкото, което можеше да направи за водача на Рамудои — да помогне на сина на равен на него по ранг да заживее с определената му жена. Толи направи така, че много хора да заговорят нейния език и това беше полезно по-нататък в търговията им.
Доландо беше приел Айла и това позволи на всички да посрещнат радушно Джондалар и да се запознаят с жената, която беше довел. Толи пристъпи напред и Джондалар й се усмихна. Тя живееше с брат му — те бяха роднини и той я харесваше.
— Толи — каза, като се усмихваше широко и пое двете й ръце в своите. — Не мога да изразя колко се радвам, че те виждам.
— И аз съм щастлива, че те виждам отново. Сигурно си научил Мамутои добре, Джондалар. Да си призная, чудех се дали някога ще успееш да го научиш достатъчно.
Тя пусна ръцете му и го прегърна. Той се наведе импулсивно, понеже се радваше на завръщането, я повдигна и я притисна до себе си. Леко смутена, тя се изчерви и си помисли, че високият, красив, понякога тъжен мъж, се е променил. Не си спомняше, че и в миналото той беше така импулсивен и спонтанно изразяваше чувствата си. Когато я пусна отново на земята, тя огледа него и жената, която беше довел, сигурна, че трябва да направи нещо.
— Айла от Лъвския бивак на Мамутои, запознай се с Толи от Шарамудои, а преди това от Мамутои.
— В името на Мут или Мудо, както и да Я наречем, добре дошла, Айла от Мамутои. — В името на Майката на Всичко, благодаря ти, Толи от Шарамудои и се радвам да се запознаем. Чувала съм много за теб. Нямаш ли роднини в Лъвския бивак? Мисля, че Талут казваше, че сте рода, когато Джондалар те спомена — каза Айла. Тя усещаше, че жената я изучава. Ако Толи вече не знаеше, то скоро щеше да разбере, че Айла не е родена при Мамутоите.
— Да, роднини сме. Е, не много близки. Аз съм от Южния бивак. А Лъвският бивак е по на север. Познавам ги все пак. Всеки познава Талут. Трудно е да не го познаваш, а и сестра му Тули е много уважавана.
Това не е акцент на Мамутои, мислеше тя, а и Айла не е име на Мамутои. Дори не съм сигурна какъв акцент е, просто е странно произнасянето на някои думи. Все пак говори добре. Талут винаги прониква в хората и ги разбира. Той дори разбра онази нещастница, старата жена и дъщеря й, която заживяла с мъж под нейното положение. Иска ми се да науча повече за тази Айла и животните й, помисли си тя, после погледна Джондалар.
— Тонолан при Мамутои ли е? — попита Толи. Болката в очите му й даде отговора, преди той да заговори.
— Тонолан е мъртъв.
— О, съжалявам! И Маркено ще умре един ден. Е, няма да е неочаквано. Желанието му за живот угасна заедно с Джетамио. Някои хора могат да надживеят скръбта, други — не — каза тя. Айла хареса начина на говорене на тази жена. Не без чувство, а освен това прямо и открито. Все още беше истинска Мамутои.
Останалите от Пещерата, които бяха тук, също я приветстваха. Тя усети сдържаност, но и любопитство. Посрещаха Джондалар по-малко резервирано. Той беше един от тях; нямаше съмнение, че го смятат за член на своето семейство и топло го посрещаха при завръщането му у дома.
Дарвало все още държеше шапката с къпините, докато чакаше да свършат поздравленията. Подаде я на Доландо.
— Ето малко къпини за Рошарио.
Доландо забеляза, че шапката му е непозната — не беше направена по техния начин.
— Айла ми я даде — продължи Дарвало. — Те беряха къпини, когато ги срещнах. Вече бяха набрали тези.
Гледайки младия мъж, Джондалар внезапно се сети за майка му. Той не беше очаквал, че Серенио да замине, и сега изпита разочарование. Беше я обичал искрено и в този мит осъзна, че с нетърпение беше искал да я види. Дали е очаквала дете, когато е заминала? Дете на духа? Сигурно можеше да попита Рошарио. Тя трябва да знае.
— Хайде да й ги занесем — каза Доландо, кимвайки на Айла за благодарност. — Сигурен съм, че ще ги хареса. Ако искаш да влезеш, Джондалар, ела — мисля, че е будна, а и зная, че ще се радва да те види. Доведи и Айла — ще иска да се запознаят. На нея й е трудно напоследък. Знаеш как е. Винаги на крак и забързана, винаги първа да посрещне пристигащите.
Джондалар преведе на Айла и тя кимна в знак на съгласие. Конете останаха да пасат в полето, а Вълчо повикаха със себе си. Тя виждаше, че кръвожадността му още плаши хората. Питомните коне бяха странни, но не се смятаха за опасни. А вълкът е хищник, който може да напада.