— Можеш ли нещо да направиш? — попита той.
— Мисля, че да. Може да е късно, но искам да се опитам да счупя ръката отново, там, където зараства лошо, и да я оправя. Проблемът е, че такова място обикновено е по-здраво от самата кост. Може да се счупи зле. И тогава тя ще има две счупвания и напразно ще изтърпи болката.
Джондалар преведе и настъпи тишина. Накрая Рошарио се обади:
— Ако се счупи зле, няма да е по-лошо от сега, нали? — Беше повече мнение; отколкото въпрос. — Искам да кажа, че и сега не ми служи, така че още едно счупване няма да влоши много нещата.
Джондалар преведе, а Айла вече улавяше звуците и ритъма на езика Шарамудои и го свързваше с Мамутои. Тонът и изражението на жената й казваха още повече. Тя разбра същността на казаното от Рошарио.
— Но може, след като преминеш през големи болки, накрая да не получиш нищо в замяна — каза Айла, понеже се досети какво е решението на Рошарио и искаше тя да осъзнае напълно всички последици.
— Сега нямам нищо — отвърна жената, без да дочака превода. — Ако успееш да наместиш ръката ми, ще мога ли отново да я използвам?
Айла изчака Джондалар да преведе на езика, който знаеше добре, за да е сигурна в смисъла на казаното.
— Възможно е да не я използваш като съвсем здрава, но ще е повече от сега. Все пак никой не може да е напълно сигурен.
Рошарио не се поколеба.
— Щом има надежда да използвам ръката си отново, искам да го направиш. Не ме плаши болката. Болката е нищо. Един Шарамудои се нуждае от две здрави ръце, за да се катери по пътеките към реката. За какво е една жена Шарамудои, ако дори не може да слезе до пристана Рамудои?
Айла изслуша превода на казаното. После, като я погледна в очите, каза:
— Джондалар, кажи й, че ще се опитам да й помогна, но й кажи още, че да има две здрави ръце, не е най-важното за един човек. Познавах мъж с една ръка и едно око, който живееше живота си много полезно и пълноценно, а народът му много го обичаше и уважаваше. Не мисля, че Рошарио ще остане по-долу. Така знам аз. Тя не е жена, която се предава лесно. Какъвто и да бъде резултатът, животът й ще продължи да е пълноценен. Тя ще намери начина за това и винаги ще бъде обичана и уважавана.
Рошарио се взря в Айла, докато слушаше превода от Джондалар. После леко стисна устни и кимна. Пое дълбоко дъх и затвори очи.
Айла стоеше права и вече мислеше какво трябва да прави.
— Джондалар, донеси ми коша, десния. Кажи на Доландо, че ще ми трябват няколко тънки дървени летви за шини; също дърва за огъня и голям съд за вода, но някой, който може да се изхвърли после — няма да е добре пак да се готви в него. Ще трябва да приготвя силно лекарство за болките.
Мисълта й течеше стремглаво. Ще ми трябва нещо, за да я приспя, докато отново счупя ръката й, мислеше тя. Иза би използвала татул. Силен е, но е най-добър за болката, а и ще я приспи. Имам малко сушен, но е по-добре пресен… дали не видях тук някъде? Тя затвори очи, за да си спомни. Да! Има! — Джондалар, докато донесеш кошницата ми, аз ще отида за малко татул — видях по пътя за насам — каза тя, докато вървеше към вратата. — Вълчо, ела с мен. — И преди Джондалар да се обади, вече беше прекосила средата на полето.
Доландо стоеше на входа на жилището и гледаше Джондалар, жената и вълка. Макар и да не каза нищо, много се боеше от вълка. Забеляза, че той постоянно върви близо до жената, като се нагажда към нейния ход. Беше забелязал леките знаци, които Айла му правеше, когато се приближи до леглото, и как вълкът се отпусна на земята, макар че главата му остана изправена, а очите му — нащрек, като постоянно следяха жената. Когато тя излезе, при командата й той стана, нетърпелив отново да я следва.
Той гледа, докато Айла и вълкът, който тя командваше с такава абсолютна увереност, завиха зад ъгъла на стената. После обърна поглед към жената в леглото. За първи път от оня ужасен момент, когато Рошарио се подхлъзна и падна, Доландо се осмели да изпита слаба надежда.
Когато Айла се върна с коша си и татула, измит в малкото езеро, тя намери квадратен дървен съд за готвене — реши, че по-късно трябва да го огледа внимателно — още един съд с вода, огънят в огнището запален, а около него се загряваха няколко обли камъка за готвене, имаше и няколко дебели дъски. Тя кимна одобрително към Доландо. Прегледа съдържанието на коша и измъкна оттам няколко купички и своята стара медицинска торба от кожа на видра.
В една от купичките тя премери вода, сипа я в съда за готвене, добави татула заедно с корените, после капна няколко капки вода върху камъните за готвене. Остави огънят да ги загрява още, а тя изсипа съдържанието на медицинската си торба и избра няколко пакетчета. Докато прибираше останалото, влезе Джондалар.