Двамата мъже се засмяха.
— Тези не са най-добрите — каза Доландо. — Никога не бихме ги предложили на пазара — имат много дефекти. За ежедневна употреба са.
Айла знаеше някои неща за обработката на кожи, а тези бяха еластични и гладки, извънредно меки и равномерно гладки на пипане. Тя беше силно впечатлена и искаше да научи повече, но сега не беше време за това. С ножа, който й бе направил Джондалар — тънко острие от кремък с дръжка от бивник на мамут, тя наряза на ленти кожата от дива коза.
После отвори едно от пакетчетата и в малка купичка изсипа едър прах от изсушени корени от нард, чиито листа силно напомняха растението напръстник, но за разлика от него цветовете му бяха жълти като на глухарче. Доля малко гореща вода от съда за готвене. Понеже правеше лапа за по-бързо оправяне на костта, малко татул нямаше да навреди, а неговото вцепеняващо действие можеше и да помогне. Добави също и бял равнец заради обезболяващото му свойство и способността да ускорява заздравяването. После извади камъните и пусна няколко по-горещи в съда, за да покъкри сместа, като по миризмата й се опитваше да разбере дали е достатъчно силна.
Когато реши, че се е получила силна, колкото беше необходимо, тя гребна една купичка от нея и я остави да изстине, после я занесе на Рошарио. Доландо седеше до нея. Помоли Джондалар да превежда, за да няма недоразумения.
— Това лекарство едновременно ще успокои болката ти и ще те приспи — каза Айла, — но е много силно и е опасно. Някои хора не издържат такава силна доза. Ще отпусне мускулите ти, за да мога да усещам костите под тях, но може да изпуснеш урина или изпражнения, тъй като се отпускат всички мускули. На някои хора спира дишането. Ако това стане и при теб, Рошарио, ще умреш.
Тя изчака Джондалар да повтори това изречение, после още малко, за да е сигурна, че всичко е разбрано ясно. Доландо явно беше разстроен.
— Трябва ли да го използваш? Не можеш ли да счупиш ръката й без него? — попита той.
— Не, ще бъде твърде болезнено, а и мускулите й са много стегнати. Ще оказват съпротива и ще бъде много трудно да счупя костта на правилното място. Нямам нищо друго, с което да успокои болката. Без него няма да мога да счупя и да наместя костта. А трябва да знаете за опасността. Ако не правя нищо, тя вероятно ще остане жива.
— Но ще бъда безполезна, ако продължа да живея с тази болка — каза Рошарио. — Това не е живот.
— Ще живееш в болка, но това не означава, че ще си безполезна. Има лекове за болката, макар и не съвсем безвредни. Например няма да можеш да мислиш толкова ясно — обясни Айла.
— Така че или ще бъда безполезна, или ще си загубя ума — заключи Рошарио. — А ако умра, безболезнено ли ще стане това?
— Ще заспиш непробудно, но никой не знае какво може да стане в съня ти. Може да изпитваш голям страх или силна болка в съня. Може болката да те следва дори в другия свят.
— Вярваш ли, че болката може да премине с някого и в другия свят? — попита Рошарио.
Айла поклати глава.
— Не, не мисля, но не зная как е.
— Смяташ ли, че ще умра, ако изпия това?
— Не бих ти го предлагала, ако мислех, че ще умреш. Но може да имаш странни сънища. Някои го използват, приготвено малко по-различно, за да се отнесат в други светове — на духа.
Макар че Джондалар превеждаше, двете се разбираха толкова добре, че той само доизясняваше на места. Айла и Рошарио усещаха, че разговарят директно една с друга.
— Може би не трябва да правиш този опит, Рошарио — каза Доландо. — Не искам да те загубя.
Тя го погледна с любов и нежност.
— Майката ще повика при Себе си или единия, или другия от нас пръв. Или ти ще загубиш мен, или аз — теб. Нищо не може да попречи на това. Но ако Тя желае да ми остави повече време да бъда при теб, скъпи Доландо, не искам да бъде в болки и безполезност. Нали чу Айла — няма изгледи да умра. Дори и нищо да не се получи, така, не съм достатъчно добра, а иначе ще знам, че поне съм опитала, и ще имам сили да продължа.
Доландо седеше на леглото и държеше ръката на жената, с която беше споделил толкова голяма част от своя живот. Видя решимостта в очите й. Най-после кимна. После погледна към Айла.
— Ти беше честна. Сега е мой ред да бъда честен. Няма да съм зле настроен към теб, ако не успееш да й помогнеш, но ако тя умре, ще трябва да си заминеш оттук веднага. Не съм убеден, че ще успея да те защитя от обвиненията на хората, а не знам докъде могат да стигнат. Обмисли това, преди да започнеш.
Джондалар превеждаше, а мислеше за загубите, които Доландо беше изживял: синът на Рошарио — син на селището и дете на сърцето му, убит точно когато беше достигнал възрастта на мъжество; Джетамио, момичето, което беше на Рошарио като дъщеря и беше спечелило сърцето и на Доландо. Тя беше до тях, за да запълни загубата на родната си майка и празнотата, останала след смъртта на сина им. Опитите й да проходи отново, да преодолее парализата, която беше поразила мнозина, бяха развили нейния характер така, че я правеха мила и скъпа на всички, също и на Тонолан. Той би разбрал Доландо, ако отправя обвинения към Айла за смъртта на Рошарио, но no-скоро би го убил, отколкото да допусне той да направи нещо лошо на Айла. Чудеше се дали той проумяваше нещата в такава дълбочина.