— Айла, може би трябва пак да премислиш — каза той на Зеландонии.
— Рошарио страда от болки, Джондалар. Трябва да се опитам да й помогна, ако тя желае това. Ако е настроена да поеме рисковете, аз нямам право да се откажа. Винаги съществува риск, но аз съм лечителка — такава съм! Не бих могла да направя нищо повече от това, което можеше да прави Иза.
Тя погледна към жената в легло.
— Аз съм готова, ако и ти си готова Рошарио.
ГЛАВА 16
Айла се надвеси над жената в леглото с купата изстиваща течност в ръце. Потопи малкия си пръст да провери температурата, после сложи съда на земята и изящно се отпусна на земята с кръстосани крака. Поседя така няколко мига.
Мислите й се върнаха обратно към живота й в Клана, и по-точно към обучението, което беше получила от умелата и веща лечителка, която я беше възпитавала. Иза се грижеше за най-обикновени болести и малки наранявания, но когато трябваше да се занимава с някой сериозен проблем — голямо нараняване при лов или опасна за живота болест — тя молеше Креб в качеството му на Мог-ър да призове на помощ no-висшите сили. Иза беше лечителка, но в клана Креб беше заклинателят, свещеният човек — жрецът, който имаше достъп до света на духовете.
При Мамутои и при народа на Джондалар, функциите на лечителка и Мог-ър не бяха непременно разделени. Тези, които лекуваха, често се обръщаха към света на духа, макар че от Тези, Които Служеха на Майката, не всички бяха еднакво опитни в способностите, открити пред тях. Мамут от Лъвския бивак повече приличаше на Креб. Неговият интерес беше насочен към неща, свързани с духа и ума. Макар да владееше знания за лекарства и процедури, лечителските му способности бяха сравнително слабо развити и често се налагаше жената на Талут Нези да се справя с по-малки наранявания и болести в Лъвския бивак. А на Лятната Среща Айла се видя с много опитни лечители сред хората от Мамут и обмени знания с тях.
Но обучението й имаше практическа насоченост. Тя, както, и Иза, беше лечителка, знахарка. Чувствуваше се незнаеща и неориентирана в начините от света на духа и в този момент щеше да е добре някой като Креб да беше до нея. Искаше и усещаше, че й е нужна помощта на по-висши сили от самата нея, които да желаят да помогнат. Въпреки че Мамут беше започнал да й преподава известно разбиране към царството на духа на Великата Майка, тя все още не беше много запозната със света на духа, с който беше израснала, и особено със своя тотем — духа на Великия Пещерен Лъв.
Макар че той беше дух на Клан, тя знаеше, че е силен, а Мамут беше казал, че духовете на всички животни са част от Великата Майка Земя. Той дори беше включил връзката с нейния предпазващ тотем Пещерния Лъв, когато я осиновиха; оттогава тя знаеше как да иска помощ от него. Въпреки че самата тя не беше Клан, Айла се надяваше, че духът на нейния Пещерен Лъв би помогнал на Рошарио.
Затвори очи и започна да прави красивите плавни движения от най-древния, свещен, ням език на Клан — този, който знаеха всички кланове, използван, за да се обърнеш към света на духа.
— Велики Пещерен Лъв, тази жена, която беше избрана от мощния дух-тотем, е благодарна за избора. Тази жена е благодарна за дадените й Дарове и най-благодарна е за вътрешните Дарове, за получените уроци и придобитото знание.
Велики Мощен Пазителю, който е известен с избора на достойни мъже, нуждаещи се от закрила, но избра тази жена и я беляза с тотемния знак, когато беше още момиче, тази жена е благодарна. Тази жена не само знае защо духът на Великия Пещерен Лъв от Клан е избрал момиче и човек от Другите, но тази жена е благодарна и за дадената й от големия тотем защита.
Велики Тотемен Дух, тази жена, която преди молеше да я ръководиш, сега моли за помощ. Великият Пещерен Лъв водеше тази жена към познание на уменията на лечителка. Тази жена познава лечителството. Тази жена знае цярове за болест и рана, знае чайове, отвари и лапи и други лекове от растения, тази жена знае как да цери и изцелява. Тази жена е благодарна за знанието и за, онова знание за лечението, което още има да получи от Духа Тотем. Но тази жена не знае начина да стигне до света на духа.