Велики Дух на Пещерния Лъв, който обитава звездите в света на духовете, жената, която лежи тук, не е Клан; тя е една от Другите, както и избраната от теб жена, но моля помощ за жената. Жената изпитва силни болки, но вътрешната й болка е по-лоша. Жената ще изтърпи болката, но се страхува, че без двете си ръце ще бъде безполезна жена. Жената ще бъде добра, ще бъде полезна. Тази жена лечителка ще помогне на жената, но помощта може да бъде опасна. Тази жена моли за помощта на духа на Великия Пещерен Лъв и всички духове, които Великият Тотем избере, да направляват тази жена и да помогнат на жената, която лежи тук.
Рошарио, Доландо и Джондалар също като Айла мълчаха, докато тя извършваше тези необичайни движения. От тримата само Джондалар разбираше какво прави и се улови, че гледа към другите двама толкова, колкото и към Айла. Макар и знанието му за езика Клан да беше елементарно, той успя да разбере, че тя иска помощ от света на духа.
Джондалар съвсем не усещаше някои от по-фините нюанси на един метод за комуникиране, развит на изцяло различна от вербалния език основа. Беше невъзможно да превежда пълно. В най-добрия случай всеки превод чрез думи изглеждаше опростен, но при все това грациозните й движения му изглеждаха красиви. Спомни си, че имаше време, когато можеше и той да бъде стъписан от действията й, и се присмя на себе си за своята глуповатост, но му беше любопитно как Рошарио и Доландо ще възприемат поведението на Айла.
Доландо беше объркан и малко разтревожен, тъй като действията му бяха напълно непознати. Загрижеността му за Рошарио и всичко странно, дори и да имаше за цел добро, му се струваше страшничко. Когато Айла свърши, той погледна Джондалар въпросително, но мъжът само се усмихна.
Нараняването беше омаломощило Рошарио, тя бе слаба и с треска, не много силна, но я обезводняваше и я правеше объркана и по-податлива на въздействия. Улови се, че е заковала поглед в непознатата жена и е развълнувана. Тя нямаше и най-малка представа какво означават движенията на Айла, но оцени като красиво нейното плавно изящество. Изглеждаше като че жената танцува с ръце, но и нещо повече — тя създаваше ефирна красота с тях. Раменете и ръцете й, дори тялото й изглеждаха неразделна част от китките, отговарящи на някакъв вътрешен ритъм, който имаше определена цел. Рошарио не разбираше това точно така, както не знаеше по какъв начин Айла е разбрала, че има нужда от помощ, но беше сигурно, че е нещо важно и има общо с повикване. Тя беше Шамуд, а това бе достатъчно. Имаше повече знания от обикновените хора, а всичко тайнствено допринасяше да й се има повече доверие.
Айла вдигна купичката и коленичи до леглото. С малкия си пръст опита течността отново, после се усмихна на Рошарио.
— Нека Великата Майка на Всичко бди над теб, Рошарио — каза тя, като повдигна главата и раменете на жената така, че да пие удобно, и поднесе малката купичка към устата й. Питието беше горчиво, доста гъсто и силно и Рошарио се намръщи, но Айла настоя да го изпие до дъно. После я положи обратно и й се усмихна, за да я окуражи, но питието вече беше започнало да действува.
— Дай ми знак, когато започне да ти се спи — каза Айла, макар че това щеше да се потвърди и от други признаци, като например размера на зениците, дълбочината на дишането.
Лечителката не можеше да смята, че е приготвила и дала наркотик, подтискащ нервната система и парализиращ нервните окончания, но можеше да разпознава признаците и имаше достатъчно опит да прецени дали те са съответните за случая. Когато Айла забеляза, че клепачите на Рошарио натежават за сън, прегледа с ръка стомаха и гърдите й, за да проследи отпускането на гладките мускули на хранителния тракт, и внимателно следеше дишането, за да усети реакцията на белите дробове и бронхите. Когато се убеди, че жената спи спокойно и нямаше явна опасност, тя се изправи.
— Доландо, по-добре сега да излезеш. Джондалар ще остане да ми помага — каза тихо, но твърдо, с увереност и компетентност.
Водачът понечи да възрази, но си спомни, че един Шамуд никога не разрешава близки хора да стоят наоколо и не започва нищо, преди те да напуснат. Може би всички са такива, помисли Доландо, отправи дълъг поглед към спящата и излезе от жилището.
Джондалар и преди беше виждал Айла да поема командването в подобни случаи. Забравяше за себе си, когато се грижеше за болния и без да мисли, караше другите да правят това, което трябва. Изобщо не й идваше наум да поставя под въпрос правото си да помогне на някого.
— Въпреки че тя спи, не е лесно да гледаш как чупят костите на някого, когото обичаш — каза Айла на високия мъж, който обичаше нея.