— Нормално ли е още да спи? — попита Доландо тревожно.
— Да, добре е. Ще спи още доста, — Айла погледна лечителската си чанта и реши, че няма да е лошо да посъбере свежи билки за възстановителен чай за Рошарио, когато тя излезе от упоителния сън. — Видях една липа наблизо. Ще набера цвят от нея и още няколко други треви. Ако Рошарио се събуди, преди да се върна, може да й дадеш малко вода. Ще е малко объркана и унесена. Не й давай да се движи много, въпреки че има шини.
— Ще се ориентираш ли лесно? — попита Доландо. — Защо не вземеш Дарво със себе си?
Айла беше сигурна, че няма да се обърка, но се съгласи да вземе и момчето. Сред всичките грижи около Рошарио то беше малко пренебрегнато, а както всички също се тревожеше за нея.
— Благодаря ти, така ще направя — отговори тя. Дарвало беше дочул разговора и вече стоеше, готов за тръгване — доволен, че може да бъде полезен.
— Мисля, че зная къде е липата — каза той. — По това време на годината около нея винаги има много пчели.
— Сега е най-доброто време за събиране на цвят — отвърна Айла, — когато мирише на мед. Знаеш ли къде има кошница?
— Рошарио държи кошниците ето тук отзад. — Той й показа нещо като склад зад жилището. Избраха две кошници.
На тръгване Айла видя Вълчо, който я гледаше, и го повика. Все още не се чувствуваше спокойна да го остави сам с хората тук, макар че децата недоволстваха, че го взема. По-нататък, когато всички станат по-близки с животните, можеше да е различно.
Джондалар беше в полето с конете и двама мъже. Айла отиде да му каже къде отива. Вълчо изтича напред и всички се загледаха, когато той и Уини си потъркаха носовете за поздрав. После вълкът игриво размаха опашка и лавна към младото конче. Рейсър вдигна глава и удари с копито земята в отговор на закачката. После кобилата отиде при Айла и сложи глава на рамото й. Жената обгърна шията й и двете се наклониха една към друга в привична поза на успокоение и доверие. Рейсър пристъпи към тях и зарови муцуна между двете. Айла обгърна и него, понеже усети, че те всички заедно се радваха един на друг, заедно сред толкова много непознати наоколо.
— Да ви представя Айла — каза Джондалар.
Тя се обърна към двамата мъже. Единият беше висок почти колкото Джондалар, а другият — по-нисък и по-стар, но приликата помежду им беше очевидна. По-ниският пристъпи пръв с протегнати ръце.
— Айла от Мамутои, това е Карлоно, водачът на Рамудои от Шарамудои.
— В името на Мудо, Майката на Всички на сушата и във водата, бъди добре дошла, Айла от Мамутои — каза Карлоно, като пое двете й ръце. Той говореше Мамутои по-добре дори от Доландо — беше ходил няколко пъти до устието на Голяма Майка Река, за да търгува, а се беше обучавал и при Толи.
— В името на Мут, благодаря ти за посрещането, Карлоно от Шарамудои — отговори тя.
— Трябва скоро да дойдеш и при нас долу — каза Карлоно, като си мислеше: „Колко странен е нейният акцент. Слушал съм говора на много хора, но не мисля, че съм чувал точно такъв.“ — Джондалар ми каза, че ти е обещал да те повози на истинска лодка, а не като онези огромните от Мамутои.
— Ще ми бъде приятно — каза Айла с лъчезарна усмивка. Карлоно си помисли, че Джондалар е довел една наистина красива жена. Тя му подхожда, реши той.
— Джондалар ми каза и за твоите лодки, и как ловите пъстърва — продължи Айла.
Двамата мъже се засмяха като че ли тя беше казала шега, и погледнаха Джондалар, който също се усмихна, макар че леко се изчерви.
— Казвал ли ти е някога да е уловил и половин пъстърва? — попита високият млад мъж.
— Айла от Мамутои — намеси се Джондалар, — това е Маркено от Рамудои, синът на Карлоно и съпруг на Толи.
— Добре дошла, Айла от Мамутои — каза не толкова официално Маркено, понеже знаеше, че вече много пъти я бяха приветствали по ритуалния начин. — Запозна ли се с Толи? — Той владееше езика на съпругата си почти съвършено.
— Да, запознах се, също и с Шамио. Тя е прекрасно момиченце!
Маркено засия.
— И аз така мисля, макар че човек не трябва да говори така за момиче от собственото си селище. — После се обърна към младежа:
— Как е Рошарио, Дарво?
— Айла оправи ръката й. Тя е лечителка.
— Джондалар ни каза, че е наместила счупеното — каза Карлоно предпазливо. Искаше да изчака резултата от лечението.
Айла забеляза реакцията на водача на Рамудои, но си помисли, че е съвсем разбираема при дадените обстоятелства. Независимо колко обичаха Джондалар, в края на краищата тя им беше чужда.
— С Дарвало отиваме да съберем някои треви, които видях наоколо — каза тя. — Рошарио още спи, но искам да й приготвя едно питие, когато се събуди. При нея е Доландо. Не ми харесва блясъкът в очите на Рейсър, но с него ще се занимавам после — не искам сега да губя време. Може да го полеете малко със студена вода — каза тя. После, като се усмихна на всички, даде знак на Вълчо, кимна на Дарвало и тръгнаха към края на заливчето.