Беше се надявал той да се върне, но не му се струваше вероятно. Когато майка му замина с мъжа от Мамутои, Гулек, не беше сигурен, че мъжът Зеландонии ще остане, ако се върне. Но той си дойде, и то с друга жена, и нямаше значение, че неговата майка не е тук. Всички обичаха Джондалар, а особено след като Рошарио се нарани, говореха колко много се нуждаят от лечител. Беше сигурен, че Айла е добра лечителка. Защо ли не останат тук и двамата?
— Събуди се веднъж! — каза Доландо в мига, в който Айла влезе в жилището. — Поне така ми се струва. Може пък само да се стреснала в съня си. После се успокои и сега пак спи.
Мъжът с облекчение посрещна завръщането й, макар че не искаше да го показва. За разлика от Талут, който беше открит и приятелски настроен и чието водачество беше основано на силата на характера му, желанието да слуша, да вижда различията и да търси компромиси… и достатъчно силния му глас, който привличаше вниманието на всички дори при разгорещени спорове, Доландо й напомняше повече за Брун. Беше по-резервиран и въпреки че беше добър и внимателен слушател, не обичаше да показва чувствата си. Но Айла вече се беше научила да разбира прикритостите на този мъж.
Вълчо влезе с нея и направо отиде в своя ъгъл, без да чака знак. Тя остави кошницата с билките, погледна Рошарио и каза на разтревожения Доландо:
— Скоро ще се събуди, но ми трябва време да приготвя специалния чай.
Той беше усетил смесените аромати още при влизането на Айла, а димящата течност, от която тя поднесе и на двамата, имаше мирис на цветя.
— За какво е? — попита той.
— Приготвих го за Рошарио за ободряване след съня, но и ти можеш да пийнеш.
Той отпи малка глътка, като очакваше вкус на цветя, а изненадан усети сладост и богатство от различни видове аромати.
— Хубав е! Какво има вътре?
— Питай Дарвало. Ще му е драго той да ти обясни. Мъжът кимна, разбрал подтекста на предложението.
— Трябва да му обръщам повече внимание. Но бях толкова разтревожен за Рошарио, че за друго не можех да мисля. Сигурен съм, че и той се е безпокоял.
Айла се усмихна. Беше започнала да проумява кои негови качества го бяха направили водач на тази група хора. Тя бе забелязала бързината на ума му и започваше все повече да го харесва. Рошарио издаде звук и двамата бързо се обърнаха към нея.
— Доландо? — повика го тя със слаб глас.
— Тук съм! — От нежността в гласа му в гърлото на Айла заседна буца. — Как се чувствуваш?
— Малко сънлива, а сънувах и много странен сън — отговори тя.
— Ето ти да пийнеш нещо. — Жената направи гримаса, като си спомни последното питие, което й бяха дали. — Този път е хубаво, ще ти хареса. Помириши само! — каза Айла и поднесе чашата към нея. Гримасата изчезна и Лечителката помогна на жената да доближи чашата до устните си.
— Хубаво е — каза Рошарио след няколко глътки, после продължи да пие. Накрая се отпусна назад в леглото със затворени очи. После бързо ги отвори: — Ръката ми! Как е ръката ми?
— Как я чувствуваш? — попита Айла. I — Малко ме боли, но не колкото преди и по различен начин — отговори тя. — Искам да погледна. — Изви се към ръката си, после се опита да седне.
— Ще ти помогна — подхвана я жената.
— Права е! Ръката ми изглежда както трябва! Ти си успяла! — ахна болната. После от очите й се затъркаляха сълзи и тя се отпусна отново в леглото. — Сега вече няма да бъда една безполезна стара жена.
— Може би няма да използваш ръката си съвсем както преди — предупреди я Айла, но поне е наместена правилно и има надежда, че ще зарасне добре.
— Доландо, можеш ли да повярваш?! Сега всичко ще бъде наред! — изхлипа тя, но сълзите и бяха от радост и облекчение.
ГЛАВА 17
Внимателно — каза Айла, като помагаше на Рошарио да се изправи в леглото и да се опре на Джондалар и Маркено от двете страни. — Шината ще държи ръката ти неподвижна и близко до тялото.
— Сигурна ли си, че трябва да става толкова скоро? — попита Доландо намръщен.
— Аз съм сигурна — отговори му Рошарио. — Толкова дълго се залежах! Сега не искам да пропусна тържеството по случай завръщането на Джондалар.
— Засега ще трябва да не се преуморява, но може би ще й се отрази добре да поседи заедно с другите поне малко — беше отговорът на Айла. — Но не много! Почивката е най-доброто лечение.
— Само искам да видя хората радостни. Винаги, когато някой идва да ме види, изглеждат толкова натъжени от състоянието ми! Искам да знаят, че ще се оправя — говореше Рошарио, докато се изправяше.
— Дръжте я стабилно, внимавайте с шината — каза Айла. Рошарио сложи здравата си ръка през врата на Джондалар.