Айла отчиташе странните реакции на някои от хората, но когато погледна Доландо и видя как се е втренчил в нея, потръпна от страх. Като че ли не беше същият човек, владеещият се водач, който с такава нежност се грижеше за жена си. Не я гледаше с успокоение и благодарност, предизвикани от лечителските й способности, или дори с благосклонното приемане при първата им среща. Вместо това тя видя дълбоко прикрита болка и отчуждение; заплашителен силен гняв се появи в очите му като че те гледаха през червената мъгла на яростта.
— Плоскоглавците! — избухна той. — Ти си живяла с тези отвратителни, развратни и кръвожадни животни! Бих ги избил до крак! А ти си живяла при тях. Как една почтена жена би могла да го направи?!
Юмруците му бяха стиснати, когато тръгна към нея. Джондалар и Маркено скочиха едновременно да го спрат. Вълчо стоеше пред Рошарио с оголени зъби, от гърлото му излизаше дълбоко ръмжене. Шамио започна да плаче, Толи я вдигна и я притисна до себе си. При други обстоятелства тя не би се страхувала за дъщеря си близо до Доландо, но когато ставаше въпрос за плоскоглавците, той губеше разсъдъка си и в този момент явно беше обзет от безумна и неконтролируема ярост.
— Джондалар! Как смееш да водиш тук такава жена! — каза Доландо, опитвайки се да се освободи от здравата му хватка.
— Доландо! Какви ги говориш?! — намеси се Рошарио, като се опитваше да стане. — Тя ми помогна! Какво значение има къде е израснала! Тя ми помогна!
Хората, събрали се за посрещане на Джондалар, бяха смаяни, объркани, не знаеха какво да правят. Карлоно стана да помогне на Маркено и Джондалар да охладят своя водач. Айла също се слиса. Силната реакция на Доландо беше съвсем неочаквана за нея. Почувствува се изгубена. Рошарио се опитваше да стане, да отблъсне настрани вълка, който отбранително стоеше пред нея, объркан както всички от суматохата, но решен да опази жената. Тя няма да може да стане, помисли си Айла, като се втурна към нея.
— Махни се от жена ми. Не искам до нея да се допира твоят порок. — Крещейки, Доландо се освободи от двамата мъже, които го дърпаха назад.
Айла спря. Макар че искаше да помогне на Рошарио, не трябваше да създава повече напрежение с Доландо. „Какво му става?“ — чудеше се тя. После забеляза, че Вълчо е готов за нападение и му даде сигнал да дойде при нея. Само това й липсваше сега — вълкът да направи нещо лошо на някого от тях. Вълчо очевидно се бореше със себе си. Искаше или да остане на поста си, или да се хвърли сред боричкащите се; но всичко беше толкова объркано. При втория сигнал към него Айла изсвири и това му повлия. Той дотича и застана до нея, готов да я брани.
Макар че Доландо говореше на Шарамудои, Айла разбираше, че крещи някакви неща за плоскоглавците и гневни думи за нея, но смисълът не й беше напълно ясен. Докато стоеше така с вълка, внезапно и нея самата я обзе гняв. Хората от Клана не бяха развратни и кръвожадни животни! Защо толкова го разярява дори мисълта за тях?
Рошарио беше станала и се опитваше да се приближи към борещите се мъже. Толи подаде Шамио на някого и се втурна да й помага.
— Доландо! Доландо, стига! — викаше Рошарио. Гласът й като че стигна до него — борбата поутихна, макар че тримата мъже още го държаха.
Той погледна гневно Джондалар.
— Защо я доведе?
— Доландо, какво ти става? Погледни ме! — това беше Рошарио. — Какво щеше да стане, ако не беше я довел? Айла не е убила Доралдо.
Той се обърна към нея и като че за пръв път видя слабата, разтревожена жена с ръка в шина. Силен спазъм го разтърси, после, като полят с вода, гневът му охладня.
— Рошарио, не трябва да ставаш — каза той и се опита да протегне ръка към нея, но усети, че го държат. — Можете вече да ме пуснете — каза на Джондалар със студен глас.
Мъжът Зеландонии охлаби хватката. Маркено и Карлоно изчакаха, докато се увериха, че повече няма да се бори с никого, после го пуснаха, но за всеки случай останаха наблизо.
— Доландо, нямаш основание да се гневиш на Джондалар — заговори Рошарио. — Той доведе Айла, защото аз имах нужда от нея. Всички сме разстроени, Доландо. Ела да седнем и им покажи, че вече си се успокоил.
Тя видя упоритостта в погледа му, но той тръгна с нея към пейката и седнаха. Една жена им донесе чай, после отиде при Айла, Джондалар, Карлоно и Маркено, където стоеше и Вълчо.
— Искате ли малко вино? — попита ги.
— Дали случайно не ти се намира малко от онова чудесно боровинково вино, Каролио?
… Айла забеляза приликата между нея и Карлоно и Маркено.
— Новото вино още не е готово, но може да е останало малко от миналата година. И за теб, нали? — обърна се тя към Айла.