— Да, ако Джондалар иска, ще го опитам. Струва ми се, че не са ни запознали — добави Айла.
— Не — каза жената, докато Джондалар скачаше, за да ги представи една на друга. — Няма нужда от официалности. Всички знаем коя си, Айла. Аз съм Каролио, сестрата на този. — Посочи тя Карлоно.
— Виждам… приликата — каза Айла, като потърси думата, а Джондалар внезапно проумя, че тя говори Шарамудои. Погледна я с учудване. Как го научи толкова бързо?
— Надявам се, ще простиш на Доландо избухването — каза Каролио. — Неговият син, синът на Рошарио, беше убит от плоските глави и той ги мрази ужасно. Доралдо беше млад, малко по-голям от Дарво, с възвишен дух, в началото на хубавия си живот. За Доландо беше много тежко. И досега не може да го преживее.
Айла кимна, но се намръщи. Не беше обичайно за хората от Клана да убиват Другите. Какво ли направил този младеж? — чудеше се тя. Видя Рошарио да й маха. Макар че погледът на Доландо не беше поканващ, тя изтича при жената.
— Уморена ли си? — попита я. — Не е ли време да легнеш? Имаш ли болки?
— Малко, не, не много. Скоро ще отида да си легна. Но сега искам да ти се извиня. Имах син…
— Каролио ми каза. Каза, че е бил убит.
— Плоските глави… — измърмори с въздишка Доландо.
— Всички можем да си направим някои изводи — каза Рошарио. — Каза, че си живяла с… хора от полуострова? — Изведнъж настъпи пълна тишина.
— Да — отговори Айла. — После погледна Доландо. — Клана. Тези, които вие наричате плоскоглавците, така се наричат и те самите.
— Как така? Те не говорят — обади се една млада жена. Джондалар видя, че тя седи до Калоно — друг млад мъж, когото познаваше. Не можа да си спомни имената на двамата.
Айла чакаше да чуе неизречения коментар.
— Те не са животни. Хора са и говорят, но с малко думи. Езикът им съдържа повече знаци и жестове.
— Това ли правеше и ти? — запита Рошарио. — Преди да ме приспиш? Мислех, че танцуваш с ръце.
Айла се усмихна:
— Говорех със света на духовете, молех моя тотемен дух да ти помогне.
— Света на духовете? Говориш с ръце? Какви глупости! — Плю на земята Доландо.
— Доландо! — Протегна ръка към него Рошарио.
— Вярно е, Доландо — намеси се и Джондалар. — Даже и аз научих малко. Айла ни научи в Лъвския Бивак, за да можем да говорим с Ридаг. Всички се учудвахме, че може да се говори по такъв начин — дори без да казваш думите правилно. Това ги накара да разберат, че той не е животно.
— Имаш предвид момчето, което Нези е прибрала? — попита Толи.
— Момче? Говориш за онази отвратителна смес от духове, за която чухме, че някаква луда жена Мамутои я е прибрала?
Брадичката на Айла трепна. Сега тя започваше да се ядосва.
— Ридаг беше дете — каза тя. — Може да е имал някакъв примес в духа си, но как можеш да обвиняваш едно дете за такова нещо? Не той си е избрал да се роди така. Самият ти каза, че Майката избира духовете? И после той беше точно толкова дете на Майката, колкото и всеки друг. Какво право имаш да го наричаш отвратителен?
Айла гледаше упорито Доландо, а всички ги наблюдаваха отстрани, изненадани от отпора й и чудейки се как ще реагира Доландо. Той изглеждаше изненадан като другите.
— И Нези не е луда. Тя е една добра, мила, любвеобилна жена, която е приела дете сираче, без да я интересува кой какво ще каже — продължи Айла. — Беше като Иза, жената, която ме прие, когато нямах никого, и бях различна от Другите.
— Плоските глави убиха моя роден син — каза Доландо.
— Възможно е, но не е типичен случай. Кланът по-скоро отбягва Другите — такова е отношението им към хора като нас. — Айла замълча, после погледна мъжа, който все още таеше яда в себе си. — Трудно е да загубиш дете, Доландо, но нека да ти кажа за още един човек, който е загубил детето си. Една жена — срещнах я на събирането на клановете, нещо като Лятната Среща, но не е толкова често. Тя и още няколко жени били излезли да събират крана. Няколко мъже от Другите ги нападнали, един от тях я сграбчил, за да я накара да правят това, което вие наричате Удоволствие.
Чуха се въздишки сред хората. Айла говореше за нещо, което никога не се обсъждаше открито, макар че всички освен най-младите знаеха за него. Някои майки усещаха, че трябва да отведат децата си настрана, но не го направиха — никой не искаше да се отдалечи точно сега.
— Жените от Клана правят това, което искат мъжете — няма нужда някой да ги насилва, но този мъж не можел да чака. Той дори не я изчакал да остави бебето си. Сграбчил я толкова грубо, че детето паднало, а той дори не забелязал. Чак след това, когато й позволил да стане, тя видяла, че бебето е ударило главата си на един камък и вече е мъртво.