В очите на някои имаше сълзи. Джондалар проговори:
— Зная, че се случват такива неща. Чух за едни млади мъже, които живеят много на запад оттук и обичат да се забавляват с плоскоглавците, някои от тях си организират банди и изнасилват жени от Клана.
— И тук се случва понякога — вметна Калоно. Жените го погледнаха, изненадани, че говори за това, а повечето мъже избягваха да го погледнат, с изключение на Рондо — той го гледаше, сякаш бе червей.
— Това винаги е Голямата тема за разговор на момчетата — каза Калоно, опитвайки се да се защити. — Някои от тях го правят вече, особено след като Дорал… — Той спря внезапна, огледа се, после заби поглед в земята — искаше му се изобщо да не беше проговарял.
Последвалата неловка тишина наруши Толи:
— Рошарио, изглеждаш много уморена. Дали не е време да си легнеш пак?
— Да, мисля, че ще е по-добре — отговори тя.
Джондалар и Маркено побързаха да й помогнат, а всички приеха това като знак да си тръгват. Никой не беше настроен да продължи разговора около огъня или за някакви игри тази вечер. Двамата млади мъже занесоха жената в жилището й, а Доландо като попарен вървеше зад тях.
— Толи, благодаря ти, но мисля, че е по-добре тази нощ да съм близо до Рошарио — каза Айла. — Надявам се, че Доландо няма да се възпротиви. Много й се струпа и ще има тежка нощ. Всъщност и следващите няколко дни няма да й е лесно. Ръката й вече се подува и ще започне да я боли. Не съм убедена, че трябваше да става тази вечер, но толкова настоя, че не можех да я спра. Непрекъснато повтаряше, че е добре, но това беше от питието, което я приспа — то спира и силните болки, а действието му не е преминало още. Дадох й и други неща да изпие, обаче всички те ще спрат да действуват през нощта и искам да бъда при нея.
Айла влезе в жилището, след като остана за малко при Уини да я погали и пореше на светлината на залеза. Това винаги я отпускаше, и когато бе разстроена, отиваше при кобилата. Джондалар постоя малко при нея, но усети, че иска да е сама, затова само потупа животното и ги остави.
— Дали Дарво да не остане при теб тази нощ? — попита той Маркено. — Може би ще спи по-добре. Тревожи се, когато тя не се чувствува добре.
— Разбира се — отвърна Маркено. — Ще отида да го повикам. Искаше ми се да накарам Доландо да постои с нас още малко, но знам, че няма да се съгласи, особено след тази вечер. Никой никога не му е разказвал подробно за смъртта на Доралдо.
— Може би е по-добре, че най-после истината излезе наяве. Сигурно сега ще може да я превъзмогне — обади се Толи. — Доландо хранеше упорита омраза към плоскоглавците много време. Изглеждаше безопасно, тъй като никой не се занимава много с тях — извини ме, Айла, но е така.
— Знам — кимна Айла.
— Рядко имаме контакт с тях. В повечето отношения той е добър водач — продължи Толи, — освен когато е нещо, свързано с плоските глави. Такава силна омраза винаги се отразява дълбоко. Но мисля, че най-зле се чувствува човекът, който мрази.
— Май е време вече да си почиваме — каза Маркено. — Сигурно си изтощена, Айла.
Джондалар, Маркено и Айла, с Вълчо по петите им, тръгнаха към жилището. Маркено подраска на входа и зачака. Вместо да пита кой е, Доландо се показа и отмести кожата от вратата, после ги загледа от сянката вътре.
— Доландо, мисля, че Рошарио ще има трудна нощ. Бих искала да съм около нея — каза му Айла.
Той погледна надолу, после към болната.
— Влез! — каза накрая.
— Искам да остана с Айла — каза Джондалар. Беше решил за нищо на света да не я оставя сама с мъжа, който беше я заплашил гневно, дори и сега да се беше успокоил.
Доландо кимна и отстъпи назад.
— Аз дойдох да поканя Дарво при нас за тази нощ — обади се и Маркено.
— Да, така ще е по-добре — отвърна Доландо. — Дарво, вземи си завивките и иди при Маркено.
Момчето стана, събра кожите и другите завивки и излезе. Айла видя, че е спокоен, но не щастлив.
Вълчо беше застанал в своя ъгъл веднага щом влязоха. Айла отиде да види Рошарио.
— Имаш ли лампа или факла, Доландо? Трябва ми малко светлина — каза тя.
— И още малко завивки — добави Джондалар. — Да поискам ли от Толи?
Доландо предпочиташе да е сам в тъмнина, но ако Рошарио се събудеше с болки, знаеше, че младата жена ще й помогне много повече от него. Той свали от една полица широка плоска купа, изчукана и оформена от пясъчник с помощта на друг камък.
— Завивките са там — посочи той на Джондалар. — Има мазнина за лампата в една кутия до вратата, но трябва да имам огън, за да я запаля.
— Аз ще запаля огън — каза Айла, само ми кажи къде има прахан и трески.
Той й ги даде заедно с една обла пръчка с катран в единия край и тънко парче дърво с няколко обгорели дупки по него. Но вместо да ги използува, тя взе кесията, която висеше на колана й, и извади два камъка. Доландо гледаше с любопитство как тя прави малка купчинка от сухите трески и удря камъните един в друг под нея. За негова изненада от камъните изскочи силна искра и когато попадна върху праханта, нагоре тръгна струйка тънък дим. Тя се наведе и духна, праханта се запали с пламък.