— Как го направи? — запита Доландо изненадано и с малко страх. Всичко чудновато и непознато го караше да изпитва страх. Нямат ли край чудесата при тази жена-шамуд?
— Това е от кремъка — каза Айла, докато добавяше пръчки, за да задържи огъня, а после и по-големи парчета дърво.
— Айла ги е открила, когато е живяла в долината — обясни Джондалар. — Там ги имаше на една скала; аз взех няколко в запас. Утре ще ти покажа как става. Може и тук да ги има. Както видя, с тях е по-бързо.
— Къде, казваш, има мас? — попита Айла.
— В една кутия. Аз ще донеса. И фитилите са там — каза Доландо.
След като запалиха и лампата, тя постави в огъня камъните за готвене и провери колко вода има в големия съд. Тръгна да донесе още, но Доландо отиде вместо нея. Докато той се върне, Айла и Джондалар приготвиха леглата си. Малко след като Доландо се върна, тя даде на всички по чаша чай.
Седяха и го пиеха мълчаливо. За Доландо това беше отмора. Боеше се да не го накарат да разговаря, защото нямаше такова настроение. За Айла въпросът не беше на настроение — тя просто не знаеше какво да говори. Беше дошла заради Рошарио, макар че би предпочела да е някъде другаде. Перспективата да прекара нощта в жилището на човек, който беше избухнал гневно срещу нея, никак не беше приятна, и изпитваше благодарност към Джондалар, задето реши да остане с нея. Джондалар също беше загубил дар слово и чакаше някой друг да заговори. Но това не стана и тримата усещаха, че най-подходяща е тишината.
Тъкмо допиваха чая, когато Рошарио започна да стене и да се мята. Айла взе лампата и отиде при нея. Ръката на жената беше подута и топла при допир дори през превръзките. От светлината и докосването й жената се събуди. Очите й, замъглени от болка, се спряха върху лечителката; опита се да се усмихне.
— Хубаво е, че се събуди — каза Айла. — Трябва да махна шината, за да отпусна превръзката. Ще направя нова лапа, но преди това ще ти дам нещо за болката. Ще почакаш ли за миг?
— Да, прави, каквото трябва. Доландо ще стои до мен да ми говори — каза Рошарио, като погледна през рамото на Айла кой още е тук. — Джондалар, няма ли да й помогнеш?
Той кимна. Ясно беше, че тя иска да говори нещо с Доландо. Отиде да донесе дърва, после още вода, също и големи камъни за затопляне на отварата, защото единият се беше спукал в огъня. Докато гледаше как Айла приготвя лековете, чуваше тихите гласове в дъното на жилището. Когато Айла приключи с необходимите за Рошарио процедури и я настани удобно, всички с готовност заспаха — бяха доста уморени.
Сутринта Айла се събуди от смеха на дете и влажния нос на Вълчо. Отвори очи и вълкът й посочи с поглед към вратата, откъдето идваха звуците, после леко изскимтя.
— Искаш да излезеш да играеш с децата, нали? — заговори му тя. Той пак изскимтя.
Седна в леглото, отметна завивките и се огледа. До нея спеше Джондалар. Тя се протегна, разтърка очи и погледна към Рошарио — жената още спеше. Бе изкарала много безсънни нощи. Доландо, завит в кожите, също спеше до нея. И той беше прекарал дълго в безсъние.
Когато Айла стана, Вълчо се стрелна към входа и застана да я чака там; цялото му тяло трептеше в очакване. Тя излезе първа, а него остави за малко вътре — не искаше някой да се уплаши. Видя децата пред жилището и няколко жени, които се къпеха в езерото. Шамио веднага се озърна за вълка и го повика:
— Хайде, Вълчо. И ти трябва да се изкъпеш. Той изскимтя и погледна към Айла.
— Някой ще има ли нещо против Вълчо да влезе във водата, Толи? Шамио иска да си играят.
— Аз тъкмо излизах — отговори младата жена, — но нека те да останат, ако другите са съгласни.
Тъй като никой не се възпротиви, Айла даде сигнал на Вълчо. Той се хвърли с плясък във водата близо до Шамио.
Една жена идваща зад Толи, се усмихна и каза:
— Бих искала и моите деца да са послушни като него. Как го постигаш?
— Иска се много време. Трябва да му се отдели доста внимание, упражнения, да го караш да повтаря много пъти, понякога е трудно да те разбере веднага, но след като веднъж е научил нещо, никога не го забравя. Наистина е много умен — отговори Айла. — Учех го ежедневно, докато пътувахме.
— Звучи като за възпитаване на деца — каза Толи. Но защо вълк? Не съм чувала, че те се поддават на възпитание, защо тогава си се старала да го правиш с него?