— Защото зная, че може да изглежда страшен на хора, които не го познават, а не исках да им направи нещо лошо. — Като гледаше как Толи излиза от езерото и се изтрива, Айла разбра, че е бременна. Все още не беше в напреднала бременност, но дрехите скриваха заоблеността, а сега беше съвсем очевидно. — Иска ми се и аз да се изкъпя, но първо трябва да се изпишкам.
— Най-лесно е по тази пътека. Има малко катерене, но е по-близо, отколкото да заобикаляш до другата изкопана яма — посъветва я Толи.
Айла поиска да извика Вълчо, но после се отказа. Както винаги той беше вдигнал крака си в храстите — беше го научила да излиза от жилището, но не и да си търси специални места. Видя как децата си играят с него и знаеше, че той ще предпочете да остане при тях. Убедена беше; че всичко, ще е наред, но не знаеше как ще се чувстват майките.
— Можеш да го оставиш за малко, Айла. — Толи беше разбрала колебанието й. — Наблюдавах го как се отнася с децата — ти си права. Те ще се разочароват, ако го извикаш толкова скоро.
Айла се засмя.
— Благодаря ти. Бързо се връщам.
Тя тръгна по пряката пътека, която се спускаше по единия склон и после се катереше по другия. Когато се изкачи отсреща, видя, че от подходящи парчета от дървета бяха направени стъпала, подпрени с къси пънчета, за да не се търкалят, а наоколо бяха уплътнени с камъчета и замазани с глина.
Изкопаната яма и равната площ пред него бяха заобиколени с малка оградка от пънове, леко вкопани в стръмна част на склона. Миризмата и жужащите мухи не оставяха съмнение за предназначението на мястото. Но слънцето през клоните и птичките с гласовете си караха човек да не бърза. Както беше клекнала, тя видя на камък отстрани особен вид мъх — оказа се много мек и добре попиваше. Като се изправи, забеляза, че всичко вече е попило в дъното на изкопаната яма.
Пътеката продължаваше надолу по хълма и Айла реши да види къде отива. Докато слизаше, всичко наоколо й напомняше местността около нейната пещера — очакваше да се изпречи пред нея. Накрая стигна до гъсти къпинови храсти с дълги бодливи разклонения, натежали от гроздове зрели, сладки къпини. Започна да къса и да яде, като се чудеше какво ли е станало с набраните вчера. После се сети, че от тях имаше на празничната трапеза. Реши по-късно да дойде да набере още за Рошарио. Мина й мисълта, че най-добре е веднага да се връща — жената можеше да се събуди и да има нужда от помощ. Гората й се струваше толкова близка и позната, че Айла беше забравила за миг къде се намира. Катерейки се по хълмовете, беше се почувствувала отново малко момиченце, оправдаващо се, че търси билките, поръчани от Иза за изучаване.
Може би, понеже й беше станало втора природа или понеже винаги повече се оглеждаше за растения, които да й показват пътя, на връщане Айла внимателно запомняше растителността. Почти извика от вълнение, когато забеляза малките жълти лозички с тънки листа и цветове, увити около стъблата на други растения, мъртви и сухи, освежени от златните нишки на лозовите листа.
Ето! Това е златен конец, магическото растение на Иза, помисли си. Него трябва да слага в сутрешния си чай, за да няма отново бебе. А тук имаше много от него. А не знаеше дали ще й стигне до края на пътуването. Интересно, дали тук има корен от градински чай? Трябва да има. Реши да се върне да потърси.
Тя намери едно растение с големи широки листа в основата, направи от тях нещо като съд и в него набра колкото можа повече дребни растения, без да оголва стъблата им докрай. Иза преди много години я беше научила винаги да оставя по малко листа, от които да започне развитието следващата година.
На връщане мина за по-пряко през една гъста сенчеста горичка, за да потърси малко восъчни листа за очите на конете, макар че те бяха вече по-добре. Внимателно оглеждаше земята под дърветата. Всичко й беше съвсем познато и не очакваше изненади, но когато съзря един много специфичен вид растение, гърлото й се сви и я поби студена тръпка.
ГЛАВА 18
Айла се хвърли върху влажната земя и седна. Загледана в растенията, дишаше богатия горски въздух, а спомените преливаха. Дори в Клана не бяха известни тайните на този корен. Познаването им идваше по линията на Иза и само нейните потомци — или само обучаваните от нея — биваха запознавани със сложната му обработка за получаване на крайния резултат. Айла си спомни обясненията на Иза за необичайния начин на сушене, така че свойствата да се концентрират в корена на растението, и също, че те се засилваха при по-дълго съхранение, ако се държат на тъмно. Макар че Иза много пъти внимателно й беше обяснявала как да направи отвара от сухите корени, тя нямаше право да я остави да го опита, преди да отидат на Събирането на Клана; не можеше да се използува без съответния ритуал, а той — наблягаше Иза — е прекалено свещен, за да бъде пренебрегнат. Ето защо Айла беше изпила само остатъка от питието, приготвено за мог-ърите — макар че на жените не беше разрешено да го пият — само за да не го изхвърли. Никога дотогава не беше мислила толкова ясно! Беше изпила най-различни отвари, някои замъглиха ума й, но това питие беше толкова мощно, че дори малкото погълнато количество й оказа много силен ефект.