— Най-напред пробиваш дупки в двете парчета кожа, които искаш да зашиеш — говореше тя.
— Но това се прави винаги — каза Толи.
— Да, но с помощта на това прокарваш нишката през дупките. Нишката минава през тази дупчица в задния му край, после мушваш върха в дупките в кожата и то издърпва конеца през двете парчета, които искаш да съединиш. — Докато демонстрираше иглата от бивник, на Айла й хрумна нещо. Дали ако е достатъчно остра, иглата няма да може сама да пробива дупките? Е, все пак някои кожи са доста твърди.
— Дай да видя — помоли Толи. — Как прекарваш конеца през дупката?
— Ето така, виждаш ли… - показа й тя. Толи направи няколко бода.
— Толкова е лесно — каза накрая. — Може даже с една ръка.
Рошарио, като гледаше Толи, си помисли, че е права. Дори и да не може да използува счупената си ръка, ако успееше поне да съшива кожи с такава игла, ще го прави със здравата си ръка.
— Никога не съм виждала такова нещо. Как така си го измислила? — попита Рошарио.
— О, не зная — отговори Айла. — Беше просто идея — хрумна ми, когато ми беше трудно да зашия нещо, но и доста други хора помогнаха. Мисля, че най-трудното беше да се пробие с кремък достатъчно малка дупка. Джондалар и Уимез поработиха по това.
— Уимез е майсторът на кремъчни изделия от Лъвския бивак — обясни Толи на Рошарио. — Чувала съм, че е доста добър.
— И Джондалар го бива — отвърна Рошарио. — Направил е толкова подобрения на уредите за лодки, че всички му завиждат. Малки неща, но има голяма полза от тях. Той учеше Дарво, преди да замине. Умее да обучава младежи. Сигурно ще му покаже още неща.
— Джондалар каза, че много е научил от Уимез — каза Айла.
— Може би, но вие с него умеете да измисляте неща и подобрения — каза Толи. — Ето, тази твоя игла например много ще улесни шиенето. Дори и да знаеш как да го направиш, понякога е много трудно да прокараш нишката през дупките в кожата, а онова устройство за хвърляне на копие на Джондалар направо смая всички. Когато показваш на някого как правиш нещо, винаги изглежда много лесно, но всъщност не е. Сигурно доста си се упражнявала.
Джондалар и Айла им бяха показали копиемета. Трябваше много сръчност и търпение, за да се доближеш до дива коза и да я убиеш, а когато ловците от Шамудои видяха как може да се хвърли копие до нея, нямаха търпение да изпробват и с антилопи. Няколко ловци на пъстърва от Рамудои така се ентусиазираха, че решиха да го приспособят и за харпуна. Докато обсъждаха, на Джондалар му хрумна идеята за копие от две части, с голям отвор отзад, в който се пъхат две или три пера и малък връх от нещо твърдо, който може да се сменя. Всички веднага проумяха предимствата и се разделиха на две групи, за да изпробват различни начини да го направят.
Внезапно в далечния край на поляната настъпи раздвижване. Жените погледнаха нататък и видяха няколко души да дърпат транспортния кош. Децата се затичаха към тях.
— Хванаха една! Хванаха я с уреда за хвърляне на харпун! — крещеше Дарвало, тичайки към тях. — Женска е!
— Да идем да видим! — каза Толи.
— Ти отивай, аз ще прибера иглата и идвам.
— Ще те изчакам — каза Рошарио.
Докато те отидат, първата част от рибата вече беше разтоварена и кошът спуснат отново. Пъстървата беше огромна, затова я бяха разрязали — в нея се виждаха около деветдесет килограма малки черни яйца. Като че ли беше предзнаменование, че първата риба, уловена с новото оръжие, измислено от Джондалар, беше женска.
Веднага изнесоха на полето скарите за сушене на риба и хората започнаха да я режат на малки парчета. А огромното количество хайвер занесоха при Рошарио — тя имаше грижата да го подели. Помоли Айла и Толи да й помогнат и им даде по малко да го опитат.
— Не съм хапвала хайвер от години — въздъхна Айла. — Винаги е по-вкусен, докато е пресен, а е и толкова много.
— Доста хубаво нещо е, но не трябва да ядем много от него — каза Толи.
— Защо? — запита Айла.
— Защото яйцата на пъстървата правят кожите от дива коза меки и ги използуваме главно за тази цел.
— Искам да погледна как правите кожите толкова меки — каза тя. — Винаги ми е било приятно да обработвам кожи и пух. Когато живеех в Лъвския бивак, се научих да боядисвам кожи, да постигам хубаво червено, а Крози дори ме научи да правя бели кожи. Жълтите също ми харесват.
— Учудвам се, че Крози се е съгласила да ти покаже — каза Толи, като погледна Рошарио многозначително. — Мислех, че бялата кожа е тайна на Огнището на жерава.
— Тя не ми каза, че е тайна. Майка й я била научила, а пък дъщеря й не се интересуваше от кожи. Беше доволна, че има на кого да предаде своите знания.