— Е, щом и двете сте били от Лъвския бивак, значи сте били от семейството — продължи Толи, доста изненадана.
— Не мисля, че би поверила тайната на външен човек, както и ние. Методът за обработка на кожи в Шарамудои е тайна. Нашите кожи са високо ценени и имат голяма търговска стойност. Ако някой знае как ги правим, цената им ще падне, затова ние не споделяме тайната.
Айла кимна, но разочарованието й си пролича.
— Да, хубави са, особено жълтото е толкова приятно и красиво.
— Жълтото става с блатна мирта, но нея използуваме не заради цвета. Става случайно. Блатната мирта запазва кожите меки, дори и след като се навлажнят — заговори Рошарио. — Ако останеш тук, Айла, ще те научим да правиш жълти кожи от дива коза.
— Да остана? Колко време?
— Завинаги, Айла — каза Рошарио с чист и искрен поглед. — Джондалар е роднина, смятаме го за един от нас. Няма да е нужно много, за да стане Шарамудои. Той дори вече помогна да направят една лодка. Ти каза, че още не сте свързани в двойка. Сигурна съм, че някой ще пожелае да извърши ритуала на свързването в роднинство с теб и тогава ще можеш да останеш тук задомена. Знам, че всички ще са доволни да те приемат. А особено след като умря нашият стар шамуд, имаме нужда и от лечител.
— Ние искаме да се свържем в роднинство — каза Толи. Макар че Рошарио понякога действуваше доста спонтанно като че ли моментът беше подходящ да поставят въпроса. — Ще поговоря с Маркено, но знам, че ще е съгласен. След Джетамио и Тонолан ни е трудно да намерим двойка за роднини. Братът на Тонолан е напълно подходящ. Маркено винаги е харесвал Джондалар, а на мен ще ми е драго да деля жилището си с друга жена Мамутои — тя се усмихна на Айла. — Пък и Шамио ще е много щастлива Вълчо да е винаги около нея.
Предложението завари Айла неподготвена. Когато осъзна напълно значението му, беше поразена. Усети, че от очите й закапаха сълзи.
— Рошарио, не знам какво да кажа. Още при идването си, усетих всичко тук като свой дом. Толи, ще бъде чудесно да деля с теб… — Сълзите я задушиха.
Двете жени от Шарамудои също усетиха напиращи сълзи, но ги подтиснаха, като се усмихнаха една на друга скритичко, но победоносно като че бяха изпълнили един велик и сложен план.
— Щом се върнат Маркено и Джондалар, ще им кажем. Маркено така ще се успокои…
— Не знам за Джондалар — каза Айла, — той искаше да дойде тук. Дори се отказа от един по-пряк път, за да успее да ви посети, но не знам дали ще иска да остане. Казва, че иска да се върне при своя народ.
— Но неговият народ сме ние — каза Толи.
— Не, Толи. Макар и да е живял тук колкото и брат му, той все още е Зеландонии. Никога няма да може напълно да се откаже от тях. Дори мисля, че това е причината да не изпитва толкова силни чувства към Серенио — каза Рошарио.
— Това майката на Дарвало ли е? — попита Айла.
— Да — отвърна възрастната жена, като се чудеше дали Джондалар й е разказвал за Серенио — но понеже чувствата му към теб са явни, може би след толкова време неговите връзки с народа му са вече поотслабнали. Не сте ли пътували достатъчно вече? Защо да предприемате такова дълго Пътуване, след като тук сте у дома?
— Освен това време е Маркено и аз да си изберем двойка роднини… преди зимата… и преди… не съм ти казала, но Майката отново ме благослови… и трябва да се съберем, преди да се роди то.
— И аз си помислих, че е така. Това е чудесно, Толи — каза Айла. После очите й се замъглиха. — Може би някой ден и аз ще си имам бебе…
— Ако станем двойки-роднини, моето бебе ще бъде и твое, Айла. А и ще ми бъде хубаво, като знам, че наблизо има някой, който да помага, ако…, макар че при раждането на Шамио нямах проблеми.
Айла си мислеше, че иска един ден да има свое бебе, дете на Джондалар, но ако не може? Много старателно пиеше чая си всяка сутрин и досега не беше забременяла, но ако не беше от чая? А ако просто не можеше? Нямаше ли да е прекрасно да знае, че децата на Толи са и нейни, и на Джондалар? Така е, но има и друго — вярно също, че областта тук толкова много прилича на тази около пещерата на Клана на Брун, че беше като у дома. Хората са добри… макар че не беше сигурна за Доландо. Дали той ще иска тя да остане? А и за конете се притесняваше. Беше добре да ги остави да си починат, но ще има ли достатъчно храна за цялата зима? А има ли достатъчно място, където да тичат?
Но най-важното беше Джондалар. Дали той ще иска да се откаже от пътуването към родната си земя на Зеландони, за да се засели тук?
ГЛАВА 19
Толи отиде до големия огън и застана в сиянието на гаснещите въглени и на фона на вечерното небе в рамката на високите скали над залива. Повечето хора все още бяха на мястото за събирания под пясъчника, някои дояждаха къпините си, други пиеха любимия си чай или леко пенливо, слабо ферментирало вино от планински плодове. Бяха започнали празника за първата пъстърва с първото и последно опитване на хайвер от голямата женска риба. Останалият щеше да бъде прибран за омекотяване на кожите.