— Доландо, искам да ти кажа нещо, докато всички още сме тук — каза Толи.
Мъжът кимна. Тя продължи, без да чака повече окуражаване.
— Мисля, че изразявам мнението на всички, като казвам, че ще се радваме Джондалар и Айла да останат при нас. — Чуха се възгласи на съгласие. — Всички бяхме разтревожени за Рошарио, и не толкова само за болките й, колкото от страха, че тя е загубила едната си ръка. Айла оправи това! Рошарио казва, че вече не чувствува болки и при добър късмет ще може да работи и с двете си ръце.
Всички изразиха одобрение и благодарност и изказаха пожелания за добър късмет.
— Дължим благодарност и на нашия роднина Джондалар — продължи Толи. — Когато беше тук преди, неговите идеи, за подобрения в инструментите ни помогнаха много, а сега той ни показа и уреда за хвърляне, а резултатът е този празник! — Отново всички изразиха шумно съгласието си. — Докато беше при нас, той ходи на лов и за пъстърва, и за животни, но не каза дали предпочита водата или сушата. Мисля, че ще стане добър човек от Реката…
— Права си, Толи. Джондалар е Рамудои — извика един мъж.
— Или поне наполовина — добави Бароно.
— Не, не, той учи всичко за водата, но знае повече за земята — обади се една жена.
— Така е. Попитайте него! Той е мятал копие още преди да хвърля харпун. Шамудои е! — добави възрастен мъж. — Пък и харесва жени, които ходят на лов.
Айла се огледа да види кой говори. Беше мъж малко по-възрастен от Дарвало, на име Ракарио. Тя обичаше винаги да е близо до Джондалар, а Ракарио се дразнеше и се беше оплакал, че тя все му се пречка на пътя.
Джондалар се усмихваше широко на добре премерения хумор в този довод. Спорът беше доказателство за приятелското съревнование между двете групи; съперничество в рамките на семейството, в което имаше доста страст, но никога нямаше да се преминат допустимите граници. Шеги, подмятания, дори леки обиди, бяха разрешени, но бързо се прекратяваше всичко, което може да доведе до сериозна обида или да ядоса някого. И двете страни се стремяха към успокояване на страстите и да не бъдат наранени ничий чувства.
— Както казах, смятам, че Джондалар ще стане добър мъж от Реката — продължи Толи, когато всички се укротиха, — но Айла е по-запозната със земята и бих предложила на Джондалар да остане при ловците, ако той иска и ако те го приемат. Ако Джондалар и Айла се установят тук и станат Шарамудои, ние ще им предложим роднинството си, но понеже Маркено и аз сме Рамудои, ще трябва те двамата да бъдат Шамудои.
Всички развълнувано заспориха, даваха се съвети, чуваха се окуражения и поздравления към двете двойки.
— Това е чудесен план, Толи — каза Каролио.
— Рошарио ми даде тази идея — отвърна Толи.
— А какво е мнението на Доландо за приемането на Джондалар и Айла — жена, отгледана от тези, които живеят на полуострова? — попита Каролио, като гледаше в упор водача.
Внезапно настъпи тишина. Всички разбираха подтекста на въпроса. След силната му реакция срещу Айла, дали сега Доландо ще иска да я приеме? Тя се беше надявала, че гневният му изблик е забравен и се чудеше защо Каролио го напомня отново, но явно така трябваше. Отговорността беше нейна. Карлоно и неговата жена бяха роднинска двойка с Доландо и Рошарио, а всички те заедно бяха основали точно тази група Шарамудои, когато те и още няколко двойки бяха дошли тук от родното си място. Постът на водача се даваше с неофициално съгласие, изборът ставаше по естествен път. На практика жената на водача ставаше водачка, но жената на Карлоно беше умряла още когато Маркено беше съвсем малък. Водачът на Рамудои обикновено не се задомяваше втори път, така че неговата близначка Каролио, която поела грижата за момчето, започнала да поема и задълженията на жена на водача. С времето бяха я приели за съводач, затова нейно задължение беше да постави този въпрос.
Хората знаеха, че Доландо е позволил на Айла да продължи да се грижи за жена му, а Рошарио имаше нужда от помощ и я получаваше. Това обаче не означаваше непременно, че той ще се съгласи тя да остане завинаги. Възможно беше просто за момента да скрива чувствата си, а ако имаха нужда от лечител, самият Доландо беше такъв за тях. Не искаха да приемат непознат човек, който после да създава проблеми на техния водач и разногласия и напрежение в групата.