Докато Доландо обмисляше отговора си, стомахът на Айла се сви и буца заседна в гърлото й. Имаше усещането, че направила нещо лошо и я съдят. Но съзнаваше, че не заради нея самата. Тя се разстрои и малко се ядоса — прииска й се да стане и да си отиде. Лошото беше това, което е тя. Същото беше станало и при Мамутоите. Така ли ще бъде винаги? Дали ще бъде по същия начин и при народа на Джондалар? Иза, Креб, и Кланът на Брун се бяха погрижили за нея, така че тя нямаше да отрече тези, които обича, макар че се чувствуваше изолирана и ранима.
После усети някой тихо да се доближава. Обърна се и благодарно се усмихна на Джондалар, но знаеше, че все още нищо не е приключило и трябва да изчакат крайния изход. Беше го наблюдавала как говори с Толи и знаеше отговора му на нейното предложение. Но той чакаше решението на Доландо, преди да изложи пред всички своя отговор.
Ненадейно сред напрегнатата тишина Шамио избухна в смях. После с още няколко деца изтичаха от едно от жилищата, а Вълчо ги следваше по петите.
— Не е ли чудно как един вълк играе с деца? — обади се Рошарио. — Преди няколко дни нямаше да повярвам на очите си — вълк да тича с деца и да не се страхувам за живота им. Това трябва да се запомни. Когато започнеш да обичаш животно, което си мразил и си се страхувал от него, възможно е да ти стане много мило. Смятам, че е по-добре да се опитаме да разберем, отколкото сляпо да мразим.
Доландо се чудеше как да отговори на въпроса на Каролио. Знаеше какво го питат и колко много зависеше от неговия отговор, но не беше съвсем наясно как да формулира мисълта и чувството си. Усмихна се на жената, която обичаше, благодарен, че тя го познава толкова добре. Беше усетила нуждата му от помощ и му я даде.
— Мразех сляпо — започна той, — и без да мисля отнех живота на тези, които мразех, понеже мислех, че те са отнели живота на обичан от мен човек. Смятах, че са порочни животни, исках да ги избия всичките, но нямаше да върна Доралдо обратно. Сега разбирам, че не са заслужавали такава омраза. Животни или не, те са били предизвикани. Трябва да заживея с това, но…
Доландо спря, започна нещо за тези, които знаели повече от него, но не му казали, но му помогнали в отмъщението…после се отказа.
— Тази жена — продължи той, като гледаше Айла — тази лечителка казва, че е отгледана и учена от тях, тези, за които мислех, че са свирепи животни, които мразех. Дори и още да ги мразя, не мога да мразя нея. Тя ми върна моята Рошарио. Може би е време да се опитам да проумея.
— Смятам, че идеята на Толи е добра. Ще бъда щастлив, ако Шамудои приемат Айла и Джондалар.
Айла изпита облекчение. Сега всъщност разбра защо този човек е бил избран за водач от своя от народ. В ежедневието си те са го опознали и са били сигурни в неговите качества.
— Е, Джондалар? Ти какво ще кажеш? — запита Рошарио. — Не мислиш ли, че е време да прекратиш дългото си Пътуване. Време да се установиш, да имаш собствен дом, да дадеш време на Майката да благослови Айла с едно или две бебета.
— Не намирам думи, за да изразя благодарността си — започна Джондалар, — че ни давате своя прием при вас, Рошарио. Чувствувам Шарамудои като свой народ, мои роднини. Ще бъде много лесно да направя своя дом тук сред вас и с предложението си вие ме изкушавате. Но аз трябва да се върна в Зеландонии — поколеба се за миг — дори и само заради Тонолан.
Той замълча и Айла се обърна към него. Тя знаеше, че ще откаже, но не очакваше той да каже точно това. Забеляза скрито, едва доловимо кимване като че той мислеше за друго. После й се усмихна.
— Когато той умря, Айла даде на духа на Тонолан цялото успокоение, което й беше възможно, за да може той да Пътува към другия свят, но духът му не е оставен в мир и се боя, имам чувството, че се скита загубен и самотен, опитвайки се да намери своя път обратно към Майката.
Това изненада Айла и тя се заслуша още по-напрегнато.
— Не мога да оставя това така. Някой има нужда от помощ, за да намери пътя си, но зная, че само един човек може да помогне: Зеландони, един шамуд, много силен шамуд, който присъстваше на раждането му. Може би с помощта на Мартона — неговата и моята майка — Зеландони ще успее да намери духа му и да му покаже правилния път.
Айла разбра, че не това е причината той да иска да се върне, или поне не основната. Усети, че говори истината, но изведнъж проумя, че както в нейния отговор за златния конец това не е цялата истина.
— Много време си вървял, Джондалар — каза Толи с явно разочарование. — Дори и да могат да му помогнат, откъде знаеш, че майка ти или този Зеландони още са живи?