— Радвам се за нея — каза Джондалар. — Тя заслужава да е щастлива. Чудех се все пак, след като заминах… казваше, че е възможно Майката да я е благословила. Беше ли бременна Серенио? Дали е заченала нов живот от моя дух?
— Не зная, Джондалар. След като ти тръгна, тя каза, че има такава вероятност. Ако е било така, това е голяма благословия за следващия й мъж, но никога не ми е казвала.
— А ти какво мислиш, Рошарио? Не можеше ли да разбереш по вида й?
— Иска ми се да ти кажа нещо, в което съм сигурна, Джондалар, но не зная. Единственото, което мога да кажа, е, че може би е била.
Рошарио го изгледа внимателно, като се чудеше защо толкова настоятелно пита. Не беше същото като дете, родено в неговия дом — той го беше казал, преди да замине — макар че, ако Серенио е била бременна, то детето й трябва да е било от неговия дух. Тя се усмихна при мисълта за детето на Серенио, израснало колкото Джондалар, родено в дома на онзи нисък мъж Мамутоите. Рошарио си каза, че трябва да се е зарадвал.
Джондалар отвори очи и видя, че леглото до него е празно. Отметна завивките, седна на ръба на леглото, прозя се и се протегна. Огледа се и разбра, че е спал до късно. Всички бяха отишли някъде вече. Предната вечер около огъня бяха си говорили за лов на диви кози. Някой видял кози да слизат по планината, а това означаваше, че скоро ще започне сезонът за лов на антилопи.
На Айла й се искаше да отиде на лов, но вечерта си говориха дълго преди сън — както често правеха — и той й напомни, че скоро трябва да заминават. Щом козите слизат, това значи, че скоро ще настъпи студът и ще се смени сезонът. А им оставаше още доста път да изминат.
Не спориха, но Айла показа, че не й се тръгва. Говореше за ръката на Рошарио, но той разбра, че й се ходи на лов за диви кози. Чудеше се дали тя забавяше тръгването им с надежда той да промени решението си и да останат тук при Шарамудои, където явно й харесваше. С Толи се бяха сприятелили. Приятно му беше, че я харесват, но заминаването им ставаше толкова по-трудно, колкото по-дълго стояха.
Лежа буден през нощта, изпълнен с мисли. Ако реши да останат тук заради нея, то защо тогава не останаха при Мамутоите? Най-после сметна, че трябва да тръгнат най-много до един-два дни. Знаеше, че Айла няма да се зарадва от това, и се чудеше как да й го каже.
Стана и се облече. На излизане от жилището усети студен полъх. Ще трябват и топли дрехи, помисли и забърза към сутрешната тоалетна на мъжете. Вместо рояците цветни пеперуди, които всяка сутрин виждаше там и се чудеше защо точно тук се въртят, видя едно вече пожълтяло листо да пада, а по дърветата имаше много с променен цвят.
Защо не беше ги забелязал по-рано? Дните вървяха така бързо, а времето беше толкова приятно, че не беше обърнал внимание на наближаващата смяна на сезона. Замисли се, че може дори сезонът да е по-напреднал, отколкото му се струваше, и тогава щеше да е опасно да пътуват на север. Съвсем твърдо реши да не отлага тръгването повече.
— А, станал си. — Айла влезе с Дарвало. — Дойдох да те повикам, преди да е свършила всичката храна.
— Тъкмо си обличах нещо по-топло. Навън е студено. Скоро ще трябва да си пусна брада.
Айла разбра по-дълбокия смисъл в думите му. Той продължаваше снощния им разговор. Но на нея не й се говореше за това.
— Може би трябва да прегледаш зимните ни дрехи, Айла. Пътните кошове у Доландо ли са?
„Знае, че са там. Защо ме пита? Знаеш защо, Айла“ — отговори си сама, като се опитваше да измисли как да отклони темата.
— Там са — обади се Дарвало, като се опитваше да бъде полезен.
— Трябва ми по-топла риза. Помниш ли в кой кош са зимните дрехи, Айла?
Помнеше, разбира се. Както и той!
— Тези дрехи на теб, Джондалар, съвсем не приличат на дрехите, с които пристигна предния път.
— Тези ми ги даде една жена от Мамутоите. А първия път носех дрехи от Зеландонии.
— Тази сутрин премерих една от твоите ризи, която ми беше дал. Засега ми е доста голяма — каза младежът.
— Още ли я пазиш? Почти съм забравил как изглеждаше.
— Искаш ли да я видиш?
— Да, да, искам — каза Джондалар.
Любопитството на Айла беше по-силно от нея. Отидоха до дървения заслон на Доландо. От една полица над леглото Дарвало свали внимателно увит пакет. Отвърза връзката, отвори меката кожена обвивка и извади една риза.